Опрян върху ръката на Шико, Горанфло величествено се изкачи нагоре по стълбите.
— Надявам се — горделиво произнесе той — да кажат за този дом, че тук вярно служат на краля.
— Не ще и дума — каза Шико, — когато и да дойда тук, достопочтени игумене, винаги ме изненадвате с нещо ново!
— И всичко това за някакъв си месец, дори за по-малко.
— Да, вие постигнахте повече, отколкото можеше да се очаква, скъпи приятелю, и когато се върна, изпълнил мисията си…
— Да, приятелю мой, да поговорим за вашата мисия.
— Това е толкова по-уместно, като се има предвид, че до заминаването ми трябва да пратя известие до краля или по-точно пратеник до краля.
— Пратеник ли, окъпи приятелю? Значи вие постоянно държите връзка с краля.
— Да, лично с него.
— Искате ли да ви предоставя някого от братята? За манастира ни ще бъде голяма чест, ако някой от братята се изправи пред очите на краля.
— Не ще и дума.
— На свое разположение ще имате двама от най-добрите ни бързоходци. Но, разкажете ми, Шико, как така кралят, който ви мислеше за умрял…
— Нали ви казах: бях изпаднал в летаргичен сън; мина време — и възкръснах.
— И отново имате благоразположението на краля?
— Повече от всеки друг път — потвърди Шико.
— Значи ще можете да разкажете на краля за всичко, което правим тук за негово благо?
— Няма да забравя, скъпи приятелю, няма да забравя, бъдете спокоен.
— О, скъпи Шико! — възкликна Горанфло: той вече се виждаше епископ.
— Но имам две молби към вас.
— Какви?
— Преди всичко за малка сума пари, която кралят ще ви върне.
— Пари ли? — надигна се бързо от мястото си Горанфло. — Сандъците ми са пълни с тях!
— Кълна се в Бога, може да ви завиди човек — каза Шико.
— Искате ли хиляда екю?
— Е, не, скъпи приятелю, това е твърде много. Вкусовете ми са прости, а желанията скромни. Званието ми на кралски пратеник не ми е завъртяло главата; не само че не се хваля с него, но се старая и да го скрия. Достатъчни са ми сто екю.
— Ще ги имате. А втората ви молба?
— Имам нужда от оръженосец.
— Оръженосец ли?
— Да, спътник за компания. Знаете, че съм общителен човек.
— Ах, приятелю, де да бях свободен като някога… — въздъхна със съжаление Горанфло.
— Да, но не сте свободен.
— Високото звание ме оковава — прошепна Горанфло.
— Уви! — съгласи се Шико. — Не всичко ни е подвластно. Но след като нямаме възможността да пътуваме във вашето достопочтено общество, ще се задоволим с брат Жак.
— С брат Жак?
— Да, младежът ми допадна.
— Той е на твое разположение, приятелю мой.
Горанфло позвъни със звънчето. Мигом се появи прислужникът на игумена.
— Повикайте брат Жак, както и брата, изпълняващ поръченията за града…
— Жак — каза Горанфло, — ще ви възложа нещо извънредно важно.
— На мен ли, господин игумен? — учудено попита младежът.
— Да, вие ще придружавате господин Робер Брике в далечното му пътешествие.
— О! — възторжено възкликна младият брат. — Да пътешествувам на открито, на свобода!… И всеки ден ще се фехтуваме, нали, господин Робер Брике?
— Да, дете мое.
— Ще ми бъде ли разрешено да взема аркебуза си?
— Да.
Жак изтича от стаята навън с радостни възгласи.
— Що се отнася до поръчението — каза Горанфло, — чакам да го чуя… Елате насам, брат Панург.
— Панург! — прошепна Шико, у когото това име породи един доста приятен спомен. — Панург!…
Глава 24
Панург се появи мигом. С малките си очички, остър нос й заострена брадичка той твърде много напомняше някаква лисица.
Шико му хвърли само бегъл поглед, но той бе достатъчен, за да оцени по достойнство манастирския пратеник.
Панург смирено се спря на прага.
— Елате насам, господин куриер. Познавате ли Лувъра? — попита го Шико.
— Да, господине.
— А познавате ли в Лувъра някой си Анри дьо Валоа?
— Краля?
— Не знам дали наистина той е кралят — каза Шико, — но така го наричат.
— Ще имам работа със самия крал ли?
— Именно. Познавате ли го по физиономия?
— Много добре, господин Брике.
— Ще кажете, че ви е необходимо да поговорите с него.
— А ще ме пуснат ли?
— Да, до неговия камердинер. Монашеското расо ще ви послужи като пропуск. Негово величество, както знаете, се отличава с набожността си.
— А какво ще трябва да кажа на камердинера на негово величество?
— Ще кажете, че ви изпраща Сянката.
— Каква сянка?
— Любопитството е голям недостатък, братко мой.
— Простете.
— И че сте дошли за писмото.