— Напълно е възможно, господине — сухо отговори офицерът, който съвсем не изпадна във възторг от това, че са го познали.
— С господин дьо Лоаняк, моя земляк?
— Няма да отричам.
— С моя братовчед?
— Добре де, дайте си пропуска.
— Ето го.
Гасконецът измъкна от ръкавицата си изкусно изрязана половина на картичка.
— Вървете след мен — каза Лоаняк, без да погледне картичката, — вие и вашите спътници, ако има някого с вас. Ще проверим пропуските.
И застана до вратата.
Гологлавият гасконец го последва.
Петима мъже се приближиха след гасконеца.
Първият от тях беше с великолепна броня, изработена така изумително, сякаш е създадена от самия Бенвенуто Челини3. Фасонът на бронята обаче беше излязъл от мода и затова, въпреки великолепието си тя предизвикваше не възторг, а насмешка.
Вторият спътник на гасконеца вървеше съпровождан от дебел слуга с прошарени коси — кльощав и почернял от слънцето, той изглеждаше като прототип на Дон Кихот, точно както слугата му можеше да мине за прототип на Санчо Панса.
Третият държеше на ръце десетмесечно бебе, за кожения му колан се държеше жена, на чиито поли се бяха увесили две деца — едното на четири, другото на пет години.
Четвъртият се мъкнеше, накуцвайки с дълга шпага на кръста.
Накрая шествието завършваше с красив младеж, възседнал породист вран кон.
В сравнение с останалите той изгледаше като истински крал.
Принуден да напредва достатъчно бавно, за да не изпревари другарите си, младежът за миг спря.
В същия момент той усети, че някой го дръпна за ножницата на шпагата, и се обърна.
Вниманието му привлече чернокос юноша, невисок, строен, изящен, с пламнал поглед и ръкавици на ръцете.
— Какво има, господине? — попита конникът.
— Господине, моля ви за милост.
— Казвайте, само че по-скоро, моля, виждате — чакат ме.
— Трябва да вляза в града, господине, това ми е крайно необходимо, разбирате ли?… А вие сте сам, трябва ви паж, който да подхожда на вашата външност.
— Е, и какво?
— Услуга за услуга: вкарайте ме в града и аз ще ви бъда паж.
— Благодаря ви — каза конникът, — но нямам нужда от паж.
— Даже от такъв като мен? — попита юношата и се усмихна така странно, че ледената обвивка, в която конникът се опитваше да затвори сърцето си, започна да се топи.
— Исках да кажа, че не мога да държа слуги.
— Да, знам, че не сте богат, господин Ернотон дьо Карменж — промълви пажът.
Конникът потръпна. Но без да обръща внимание на това, юношата продължи:
— Затова няма да говорим за заплащане, напротив — на вас ще ви бъде заплатено стократно, ако се съгласите да изпълните молбата ми. Позволете ми да ви служа, въпреки че и на мен самия ми се е случвало да давам нареждания.
И юношата стисна ръката на конника, което от страна на паж беше твърде безцеремонно. След това се обърна към познатата ни вече група конници и каза:
— Аз ще мина, това е главното… Вие Менвил се постарайте да направите същото по какъвто и да е начин.
— Да минеш, не е достатъчно — отговори благородникът. — Трябва той да ви види.
— О, не се притеснявайте! Ако мина през тази врата, той ще ме види.
— Не забравяйте условния знак.
— Два пръста, допрени до устните, нали?
— Правилно, а сега — да ви помага Господ!
— Е, какво, господин паж, готов ли сте? — попита собственикът на врания кон.
— На вашите услуги, господарю — отговори юношата.
И леко подскочи върху гърба на коня зад спътника си, който побърза да се присъедини към останалите избраници, започнали вече да вадят пропуските си.
— Проклети дяволи! — произнесе Робер Брике, който ги изпращаше с поглед. — Та това е цял керван от гасконци, гръм да ме удари!
Глава 3
Проверката, предстояща на шестимата избраници, които пред очите ни излязоха от тълпата и се приближиха към портата, се оказа проста.
Те трябваше да извадят от джоба си половин карта и да я връчат на офицера, който да я сравни с другата половина, и ако двете пасваха, се доказваха правата на носещия картата.
Гологлавият гасконец беше пръв. И с него започна проверката.
— Вашето име? — попита офицерът.
— Моето име ли, господин офицер? Че то е написано на тази карта.
— Няма значение, кажете си името! — нетърпеливо повтори офицерът. — Или не знаете как се казвате?
— Отлично зная, дявол да го вземе! А даже и да съм забравил, вие бихте могли да ми го припомните, та нали с вас сме земляци и даже рода.
3
Бенвенуто Челини (1500–1571) — известен италиански скулптор, художник и бижутер. — Б.пр.