„Да живее Лигата! — помисли той. — Този път можах да видя достатъчно; ако си поразмърдам малко мозъка, ще разгадая и останалото.“
Между другото, балконът опустя. Съпроводена от пажа си, херцогинята излезе от манастира и седна в закрита носилка, която я чакаше пред портите.
Дон Модест ги изпрати до изхода с безкрайни поклони.
Докато херцогинята отвръщаше на любезностите на игумена, все още без да спусне завеските, някакъв монах мина покрай носилката и погледна вътре с любопитство.
Шико можа да познае в този монах брат Жак, който се връщаше с бърз ход от Лувъра и сега се бе спрял, поразен от красотата на госпожа дьо Монпансьо.
„Върви ми — помисли Шико. — Ако Жак се бе върнал по-рано, нямаше да видя херцогинята, тъй като щях да съм тръгнал към Фобенския кръст. А сега госпожа дьо Монпансьо заминава пред очите ми. Настъпва редът на метр Никола Пулен. С него бързо ще свърша.“
И наистина херцогинята отмина покрай незабелязания от нея Шико и пое пътя за Париж; Никола Пулен се канеше да я последва.
Той, както и херцогинята, трябваше да мине покрай горичката, в която се бе притаил Шико.
Шико го следеше също както ловец следи дивеча.
Когато Пулен се изравни с него, Шико се обади:
— Ей, добри човече, погледнете насам?
Пулен трепна и обърна глава.
— Видяхте ли ме? Отлично! — продължи Шико. — А сега се направете, че нищо не сте видели, метр Никола… Пулен.
Съдебният чиновник подскочи като сърна, дочула пушечен изстрел.
— Кой сте вие? — попита той. — Какво искате?
— Аз съм един от вашите отскорошни приятели. Какво искам ли? Не е много лесно да ви го разтълкувам.
— Но какво искате от мен? Говорете!
— Да слезете в канавката.
— Защо?
— Ще разберете. Първо, слезте в канавката.
— Но…
— И седнете с гръб към храсталака…
— Обаче…
— Без да поглеждате към мен, с вид, че уж не подозирате за моето присъствие.
— Господине…
— Искам много нещо от вас, съгласен съм. Но какво да се прави — метр Робер Брике има право да бъде взискателен.
— Робер Брике! — възкликна Пулен и мигом изпълни всичко, което му бе наредено.
— Отлично, седнете ей там, така… Що за измервания правим на Венсенския път?
— Аз ли?
— Без всяко съмнение. Впрочем, няма нищо чудно, ако на един чиновник от градския съд се налага понякога да изпълнява служба на пътен надзор.
— Вярно — отвърна малко успокоен Пулен. — Както виждате, аз извършвах измервания.
— Толкова повече — продължи Шико, — че работехте пред очите на едни изключително именити особи.
— Какви именити особи? Не ви разбирам.
— Ще рече, че не сте знаели кои са дамата и господинът, които стояха там на балкона и току-що заминаха за Париж, така ли?
— Кълна ви се…
— Приятно ми е тогава да ви съобщя една толкова забележителна новина! Представете си, господин Пулен, на вас, като на пътен надзирател, се любуваха госпожа херцогиня дьо Монпансьо и господин граф дьо Менвил… Не мърдайте, ако обичате.
— Господине — опита се да протестира Никола Пулен, — вашите думи, вашето обръщение…
— Седете спокойно, скъпи ми господин Пулен — продължаваше Шико, — иначе ще трябва да взимам крайни мерки.
Пулен въздъхна.
— Е, така е добре — остана доволен Шико. — И така, като се има предвид, че работехте пред очите на тези особи, за вас ще е неизгодно, милостиви господине, ако ви обърне внимание и една друга твърде именита особа, а именно — кралят.
— Кралят?
— Да, господин Пулен, негово величество.
— Господин Брике, съжалете ме.
— Не ме карайте да повтарям, скъпи господин Пулен, ако помръднете, ви очаква смърт. Седете спокойно, за да не се случи най-лошото.
— Но, в името на небето, какво искате от мен?
— Искам вашето добро. Вече ви казах — аз съм ваш приятел.
— Господине — изстена Никола Пулен в пълно отчаяние, — не знам наистина какво лошо съм направил на негово величество, на вас или на когото и да било другиго!
— Скъпи ми господин Пулен, обясненията си ще дадете на друго място — това не е моя работа. Аз, виждате ли, имам други съображения: според мен кралят едва ли ще одобри един съдебен чиновник, който се подчинява на указанията на господин дьо Менвил. Знам ли, може би на краля няма да се хареса и това, че негов съдебен чиновник не е отбелязал в ежедневното си донесение, че госпожа дьо Монпансьо и господин Менвил са пристигнали вчера сутринта в славния град Париж? Знаете ли, господин Пулен, само това единствено обстоятелство е достатъчно, за да ви скарам с негово величество.
— Господин Брике, просто забравих да съобщя за тяхното пристигане, това не е престъпление и, естествено, негово величество ще разбере…