— Щом срещнете въпросния човек, ще му предадете това писмо.
Двамата млади хора протегнаха едновременно ръце. Кралят се колебаеше.
— Как се казвате? — попита той единия от двамата.
— Ернотон дьо Карменж — отвърна той.
— А вие?
— Рене дьо Сен-Мален.
— Господин дьо Карменж, вие ще пазите писмото, а господин дьо Сен-Мален ще го предаде на въпросното лице.
Ернотон взе от краля скъпоценния пакет и вече се канеше да го скрие под мундира си.
Сен-Мален задържа ръката на Карменж и като целуна почтително кралския печат, предаде писмото на Карменж.
Това ласкателство накара Анри III да се усмихне.
— Добре, господа, виждам, че сте верни мои слуги.
— Друго нищо ли не ви е нужно, ваше величество?
— Едно последно указание, господа.
Младите хора се поклониха.
— Това писмо — каза Анри — е по-важно от човешкия живот. За непокътнатостта му отговаряте с главите си. Предайте го на Сянката така, че никой да не знае за това. Сянката ще ви връчи разписка, която ще ми донесете. А главно — дръжте се така, сякаш сте тръгнали по лични работи. Свободни сте.
Младите хора напуснаха кралския кабинет. Ернотон бе на седмото небе от радост. Сен-Мален бе измъчван от завист. Очите на първия блестяха. Завистливият поглед на втория бе готов да прогори мундира на другаря му.
Господин д’Епернон ги чакаше с намерението да ги разпита.
— Ваша светлост — отсече Ернотон, — кралят не ни разреши да говорим.
Те се отправиха незабавно към кралската конюшня, където получиха два прекрасни коня.
Без съмнение господин д’Епернон би проследил Карменж и Сен-Мален, ако не му беше докладвано, че някакъв непознат желае да говори срочно с него.
— Що за човек може да бъде? — раздразнено попита херцогът.
— Някакъв чиновник от съдебната палата Ил-дьо-Франс.
— За какъв ме имате, по дяволите — кресна той, — да не би да съм ешевен34, прево или някакъв пъдарин?!
— Не, монсеньор, но вие сте приятел на краля — дочу той нечий плах глас. — Умолявам ви да ме изслушате.
Херцогът се обърна.
Пред него стоеше със свалена шапка в ръка и ниско сведена глава някакъв жалък молител, който ту бледнееше, ту почервеняваше.
— Кой сте вие? — грубо го попита херцогът.
— Никола Пулен, на вашите услуги, монсеньор.
— С мен ли искате да говорите?
— Моля ви да ми окажете тази милост.
— Нямам време.
— Дори ако става дума за живота на негово величество? — прошепна на ухото на д’Епернон Никола Пулен.
— Добре, влезте в кабинета ми.
Никола Пулен изтри потта от челото си и последва херцога в кабинета му.
Глава 28
Д’Епернон пресече своята приемна и се обърна към един от дежурните благородници.
— Как е вашето име, господине? — попита той едного, чието лице му бе непознато.
— Пертинакс дьо Монкрабо, монсеньор — отвърна благородникът.
— Та ето какво, господин дьо Монкрабо, застанете пред вратата ми и не пускайте никого.
— Слушам, ваша светлост.
— Никого, разбирате ли?
— Тъй вярно!
И господин Пертинакс, облечен разкошно — с оранжеви чорапи и син атлазен мундир — скръсти ръце на гърдите и се обтегна на стената до тежката завеса.
Никола Пулен влезе след херцога в кабинета му. Той видя как вратата се отвори, как се затвори, как бе дръпната завесата, и затрепера от глава до пети.
— Да чуем сега за какъв заговор става дума — сухо произнесе херцогът. — Но, кълна се в Бога, ако това се окаже шега, мислете му!
— Става дума за едно ужасно злодейство, ваша светлост — каза Никола Пулен.
— Какво пък сега злодейство?
— Ваша светлост…
— Искат да ме убият, това ли е? — прекъсна го д’Епернон и се изправи като спартанец.
— Става дума за краля, монсеньор. Канят се да го похитят.
— Пак ли старите приказки за похищение? — пренебрежително каза д’Епернон. — Кога възнамеряват да похитят негово величество?
— При първия случай, когато негово величество тръгне за Венсен.
— А как ще го похитят?
— Като убият двамата съпровождащи го слуги.
— Кой ще извърши това?
— Госпожа дьо Монпансьо.
Д’Епернон се разсмя.
— Бедната херцогиня — каза той, — какво ли не й приписват само!
— Много по-малко от това, което тя възнамерява да направи.
— И тя се занимава с тава в Соасон?
— Госпожа херцогинята е в Париж.
— Видели ли сте я?
— Имах честта да говоря с нея.
— Честта ли?
— Исках да кажа нещастието, ваша светлост!
— Но, драги мой, как ще може херцогинята да похити краля?
— С помощта на своите съзаклятници, естествено.
34
Длъжностно лице със съдебни функции, избирано от гражданите във феодална Франция. — Б.пр.