— Както виждаш.
— А за пристигането на господин Майен също ли знаете?
— От снощи.
— Значи това вече не е тайна… — провлечено каза неприятно поразеният херцог.
— Нима може нещо да се укрие от краля, скъпи мой? — небрежно заключи Анри.
— Но кой е могъл да ви го съобщи?
— Нима не знаеш, че ние, помазаните от Бога, получаваме откровение свише?
— Или от полицията.
— То е едно и също.
— Ваше величество си има своя полиция и нищо не ми е казал за това! — продължи уязвеният д’Епернон.
— Кой, по дяволите, ще се погрижи за мен освен аз самият?
— Вие ме обиждате, ваше величество.
— Ти си ревностен, скъпи ми ла Валет — това е изключително достойно, но ти си муден, а това е сериозен недостатък. Вчера твоята новина щеше да бъде напълно уместна, но днес…
— Но днес какво, ваше величество?
— Днес тя малко е закъсняла, признай си.
— Напротив, за нея, изглежда, е още твърде рано, щом не желаете да ме изслушате — каза д’Епернон.
— Аз ли? Който цял час те слушам?
— Но как? Вас ви заплашват, готвят ви капан, а вие ни най-малко не се тревожите.
— А защо? Нали си ми организирал охраната и още вчера ме уверяваше, че гарантираш моето безсмъртие. Мръщиш ли се? Защо? Да не би твоите Четиридесет и петима да са се завърнали в Гаскон, или пък вече за нищо не ги бива? Току-виж тези господа се оказали като мулетата: проверяваш мулето — от ноздрите му лъха жар, а купиш ли го — едва-едва се тътри?
— Имайте търпение, ваше величество, сам ще се убедите.
— Много ще се радвам. И скоро ли ще стане това?
— Може би по-скоро, отколкото предполагате, ваше величество.
— Внимавай да не ме уплашиш!
— Ще видите, ще видите, ваше величество. Между другото, кога се каните да излизате от града?
— В събота.
— Това ми трябваше всъщност да зная, ваше величество.
Д’Епернон се поклони на краля и излезе.
В приемната той си спомни, че бе забравил да освободи от поста му господин Пертинакс. Но господин Пертинакс се бе освободил сам.
Глава 29
Сега, ако читателят няма нищо против, ще съпроводим двамата млади хора, които кралят, обзет от радост, че има свои малки тайни, прати да настигнат Шико.
Ернотон и Сен-Мален едва не се прегазиха един друг пред портите в желанието си всеки да мине пръв оттам.
Лицето на Сен-Мален почервеня, а страните на Ернотон побледняха.
— Вие, господине, ми причинихте болка! — закрещя първият, веднага щом излязоха от портите.
— Вие също — отвърна му Ернотон, — но аз не се оплаквам.
— Канели сте се, предполагам, да ми дадете урок?
— Искате да предизвикате спречкване ли? — флегматично отбеляза Ернотон. — Напразно старание!
— А за какво да търся спречкване с вас? — презрително попита Сен-Мален.
— Първо, защото в нашия край моят дом се намира на две левги от вашия, а като човек от древен род, всички там наоколо добре ме познават. Второ, защото страшно ви е яд да ме виждате в Париж — вие си въобразявахте, че са удостоили с избора си единствено вас. И накрая, защото кралят връчи писмото си именно на мен.
— Нека така да е! — пребледня от ярост Сен-Мален. — Съгласен съм. Но от това следва…
— Какво именно?
— Че вашето общество ми е неприятно.
— Заминавайте, ако искате. По дяволите, няма да ви задържам.
— Правите се, че не разбирате.
— Напротив, уважаеми господине, отлично ви разбирам. Иска ви се да ми отнемете писмото и сам да го отнесете. За съжаление това можете да постигнете само през трупа ми.
— А може пък тъкмо това да е желанието ми!
— От думите до делата има много път.
— Хайде да слезем до реката и тогава ще видите, че доказвам думите си на дело.
— Милостиви господине, след като кралят ми е възложил да доставя писмото му…
— То какво?
— Значи ще го доставя.
— Ще ви го отнема със сила, самохвалко такъв!
— Не ме принуждавайте да ви размажа черепа като на бясно куче!
— Хайде де! Как ще стане?
— Имам пистолет, а вие нямате.
— О, ще ми платиш за това! — изсъска Сен-Мален и рязко спря коня си.
— Надявам се, след като бъде изпълнено кралското поръчение.
— Нехранимайко!
— Засега ще ви моля да се сдържате, господин дьо Сен-Мален. И двамата имаме честта да служим на краля, а у народа, ако той притича, ще се създаде лошо мнение за кралските служители. Освен всичко друго помислете как ще почнат да ликуват враговете на негово величество, когато видят, че сред защитниците на престола се шири вражда.
Сен-Мален ръфаше от ярост ръкавиците си.
— По-кротко, по-кротко, господине — забеляза Ернотон. — Пазете ръцете си — ще ви се наложи да държите шпага на дуела ни.