— Аз ей сега ще разбера къде е — рекъл звездоброецът и погледнал през тръбата си.
— Ето я, че седи на една скала сред морето, а змеят я пази. Идете и поискайте от царя кораб, па да идем да я отървем.
Царят им дал кораб. Тръгнали братята по морето към скалата. Като наближили, гледат: царкинята седи на един голям камък, а змеят спи, сложил главата си на коленете й.
— Не смея да стрелям — казал войникът, — да не би да убия и царкинята.
— Чакайте, аз ще свърша тая работа — казал крадецът.
И тутакси дебнешком се покачил на скалата, измъкнал царкинята изпод змея, без да усети той, и я донесъл в кораба. Сетне обърнали кораба да се върнат в столицата.
Змеят, като се събудил, видял, че царкинята я няма. Той се разфучал — страх да те обземе. По едно време съгледал кораба всред морето и полетял да го настигне. Но войникът грабнал пушката и като се примерил и изгърмял, змеят се търкулил близо до кораба. Ала преди да умре, чудовището се сгърчило и ударило тъй силно кораба, че го счупило. Братята и царкинята щели да се удавят, ако не бил шивачът. Той се заловил, та зашил кораба дъска по дъска и пак заплували нататък.
Царят, като се научил, че братята си идат заедно с царкинята, излязъл да ги посрещне. Корабът спрял на брега. Царкинята целунала ръка на баща си и му разправила как я избавили от змея. Тогава царят казал на братята:
— Сега един от вас ще ми стане зет. Решете помежду си кой да бъде.
Завързала се препирня между братята кой да стане царски зет. Звездоброецът настоявал:
— Ако аз не бях видял царската дъщеря, вие нищо нямаше да направите; аз трябва да стана царски зет.
— Ами ако аз не бях я измъкнал изпод змея, вие какво щяхте да сторите? — казал крадецът. — На мене се пада да бъда царски зет.
— Ако пък аз не бях убил змея, той всинца ви щеше да глътне — рекъл войникът. — Мое е правото да стана царски зет.
— Я не се препирайте! — казал шивачът. — Ако не бях аз да зашия строшения кораб, всички щяхте да загинете. Ето защо аз трябва да стана царски зет.
Царят слушал, слушал, па казал:
— Виждам, че всеки има право да ми стане зет, но като не можете да вземете дъщеря ми всички, никой няма да я вземе. Затуй като награда ще ви дам по една част от царството си. Тъй най-добре ще ви се отплатя.
И братята се съгласили.
„Вместо да се караме — рекли, — по-добре да вземем наградата, която ни дава царят.“
Дал им царят по една част от царството си и братята заживели с баща си честит живот.