Поднесе тресящите се върхове на пръстите си към портата и с усилие напълни дробовете си с последна глътка студен въздух. После бутна. Вратите на замъка се разтвориха под натиска му, без да се наложи да използва нито сила, нито магия. Сянката на Кел се изля в коридора. Той прекрачи през прага и факлите във фоайето веднага пламнаха с бледи пламъци, които се извисиха към сводестия таван и надолу по коридора, и разкриха лицата на дузината стражи, застанали там.
Кел си пое дъх и се приготви, но войниците не помръднаха.
— Няма да те докоснат и с пръст — разнесе се звънлив глас. — Не и ако не се опиташ да бягаш.
Атос Дейн излезе от сенките, облечен в обичайните си снежнобели дрехи, с избледнели черти, направо обезцветени от светлината на факлите.
— Удоволствието да те убия ще бъде мое. И единствено мое.
Атос държеше свободно в шепата си другата половина от черния камък и само при вида му през Кел бликна прилив на сила.
— Астрид ще се цупи, разбира се — продължи Атос, — тя те искаше за домашен любимец, но аз винаги съм смятал, че си по-голям проблем жив, отколкото мъртъв. И развоят на събитията послужи като доказателство за това твърдение.
— Всичко приключи, Атос — заяви Кел. — Планът ти се провали.
Белият крал се усмихна мрачно:
— Същият си като Холанд. Знаеш ли защо не успя да вземе короната? Никога не е обичал войните. Гледаше на кръвопролитието и битката като на средства за постигане на целта. На крайната цел. А аз винаги съм харесвал самото пътуване към нея. И ти обещавам да се насладя на всеки миг от него!
Атос стисна своята половина от камъка и от нея се изля дим. Кел не се поколеба. Нареди на бронята — и на стражите в нея — да напуснат местата си до стената и да преградят пътя между него и краля. Но това се оказа недостатъчно. Димът ги заобиколи, мина под и през тях и посегна към антари в опит да се увие около ръцете му. Той заповяда на стената от стражи да блъснат Атос и разряза дима с кралския си меч. Кралят обаче не изтърва камъка, а магията, достатъчно умна, заобиколи острието на Кел, улови китките му и незабавно се превърна в железни окови, които не излизаха от пода, а от стените от двете страни на фоайето.
Металът се опъна до крайност и разпери широко ръцете на Кел, а Атос прескочи стражите и стъпи с лекота и без усилие непосредствено пред него. Веригите се стегнаха и се врязаха в и бездруго наранените китки на Кел, а краденият меч изпадна от пръстите му. Междувременно кралят извади сребърен бич. Той се разви от ръката му, изля се на пода и раздвоеният му връх близна плочите.
— Да проверим ли колко умело страдаш?
Атос вдигна бича, а Кел уви пръсти около веригите. Кръвта по дланта му почти бе засъхнала, но той стисна метала достатъчно силно, за да отвори раната.
— Ас оренси — нареди миг преди бичът да изплющи във въздуха и веригите го пуснаха тъкмо навреме, та да се приведе под раздвоения език от сребро. Търкулна се, грабна захвърленото оръжие и притисна кървящата си длан към плочите на пода, спомнил си атаката на Холанд.
— Ас стено.
Подът изпука на дузина остри парчета под пръстите му. Кел се изправи, острите късове се издигнаха редом с него и когато вдигна ръка, те се изстреляха към краля. Атос спокойно вдигна длан в отговор, стиснал камъка в шепата си. Пред лицето му се оформи щит, а парчетата плоча се разбиха в него, без да му навредят.
Кралят се усмихна мрачно и свали щита:
— О, да — ще ми бъде много приятно!
Лайла се промъкваше през гората от статуи, свели глави в знак, че се предават, и вдигнали умолително ръце.
Заобиколи титаничната цитадела — приличаше на катедрала, стига те да бяха само от стомана и камък, без цветни витражи и да се строяха на повдигнати основи. И все пак крепостта бе дълга и тясна като църква, с голяма двукрила врата от северната страна и три по-малки, макар и впечатляващи, входа от юг, изток и запад. Сърцето на Лайла се беше разтупало при приближаването на южния вход, пред който пътят към стълбите бе обкръжен от каменни молители.
Би предпочела да изкатери стените и да влезе през горните прозорци — подход по-дискретен от маршируването по стъпалата, но нямаше въже и кука, а и да разполагаше, облеклото ѝ не беше подходящо за подобна каскада, пък и Кел я предупреди да не опитва.
Близнаците Дейн, обясни той, не изпитват доверие към никого и сам по себе си замъкът беше толкова капан, колкото и седалище на краля.
— Главните порти гледат на север — уточни той, — през тях ще мина аз. Ти влез през южните.