— Добре съм, Ваше Величество!
Емайра го погледна уморено и той се поправи:
— Майко.
Появи се слуга, който донесе чай — сладък и подправен с мента — и Кел отпи дълга глътка, а сетне остави семейството си да разговаря, а мислите си — да се реят в уюта на гълчавата им.
Когато вече едва държеше очите си отворени, помоли да го извинят. Рай се надигна от кушетката заедно с него. Кел не се изненада. Принцът не бе отклонил поглед от него още от сядането му на масата. И двамата пожелаха лека нощ на родителите си и Рай последва Кел в коридора, като си играеше със златната диадема, кацнала в черните му къдри.
— Какво пропуснах? — поинтересува се Кел.
— Нищо особено — отвърна Рай. — Холанд намина. Току-що си тръгна.
Кел се намръщи. Червеният Лондон и Белият поддържаха много по-близка връзка от тази със Сивия, но комуникациите им все пак минаваха за рутинни. Холанд се беше отклонил от графика с почти седмица.
— А ти с какво се върна тази нощ? — попита Рай.
— С главоболие — отвърна Кел и разтри очи.
— Знаеш какво имам предвид — запъна се принцът. — Какво донесе през вратата?
— Нищо освен няколко лина… — Кел разтвори широко ръце. — Претърси ме, ако желаеш — добави ухилен.
Рай така и не бе успял да хване цаката на палтото му с многото лица и Кел вече завиваше по коридора, сметнал въпроса за приключен, когато принцът го изненада и посегна не към джобовете, а към раменете му и го бутна гърбом в стената. Силно. В съседство портрет на краля и кралицата се разлюля, но не падна. Многобройните стражи по коридора погледнаха към принцовете, но не помръднаха от постовете си.
Кел, близо година по-голям от Рай, имаше телосложението на следобедна сянка — висок и слаб — а принцът, напротив, беше едър като статуя и почти толкова силен. Предупреди:
— Не лъжи. Не и мен.
Кел стисна устни в тънка черта. Рай го беше спипал веднъж — преди две години. Не по време на самата контрабанда, разбира се, но го приклещи по друг, по-хитроумен начин. Заради доверието помежду им. Една лятна нощ двамата пиеха на един от многото балкони на двореца, със сиянието на Айл под тях и ивица небе над главите им, и истината просто се изтърколи. Кел беше казал на брат си какви сделки сключва в Сивия Лондон, както и в Белия, а понякога дори в Червения, и какви неща прекарва тайно. Зяпнал, Рай го изслуша докрай и заговори, не за да изнесе на Кел лекция поради какви причини това е грешно — или незаконно. Просто го попита защо.
— Не знам — призна антари и това беше самата истина.
Рай се бе поизправил на стола, с очи, кървясали от пиенето. Видимо разстроен, попита:
— Нима не ти осигуряваме всичко? Липсва ли ти нещо?
— Не — отвърна Кел и това също беше истина, но същевременно и лъжа.
— Не се ли чувстваш обичан? — прошепна Рай. — Не си ли добре дошъл в семейството?
— Аз не съм от семейството — възрази Кел. — Не съм истински Мареш, независимо че кралят и кралицата са ми предлагали това име. Чувствам се повече като собственост, отколкото като принц.
При тези думи Рай го удари в лицето.
В продължение на седмица след това Кел имаше две черни очи вместо едно и никога повече не повдигна темата, но щетата бе нанесена. Беше се надявал Рай да се окаже твърде пиян, за да си спомня разговора, но принцът не забравяше нищичко. Не беше споделил с краля и кралицата и Кел си даваше сметка, че му дължи поне това, но сега при всяко пътуване се налагаше да понася разпита на брат си и с него — напомнянето, колко глупаво и грешно е онова, което прави.
Рай пусна раменете на Кел.
— Защо настояваш да продължаваш с тези дела?
— Развличат ме — обясни Кел и си оправи яката.
Рай поклати глава и предупреди:
— Виж, вече доста време обръщам гръб на детинския ти бунт, но всички врати са затворени с причина. Пренасянето през тях е измяна.
— Това са само дрънкулки — отвърна Кел и продължи нататък по коридора. — Не крият истинска опасност.
— Предостатъчно опасни са — възрази Рай и тръгна редом с него. — Колкото опасността, която те очаква, ако родителите ни някога научат…
— Ти ли ще им кажеш?
Принцът въздъхна. Кел изчака няколкото му опита да отговори, преди накрая Рай да каже:
— Нищо не бих ти отказал.
Разкъса сърцето на младия антари.
— Знам.
— Ти си ми брат. Най-близкият ми приятел.
— И това знам.
— Тогава сложи край на тази глупост, преди да го сложа аз.
Кел се усмихна лекичко и уморено. Каза:
— Внимавай, Рай! Звучиш ми досущ като краля.