— Накъде си хукнала тогаз? — бе изтътнал той след нея като гръмотевична буря. Дотогава не го беше чувала да повишава толкова глас.
— Да си потърся приключение — бе подвикнала Лайла, без да погледне назад.
А ето я сега, тътреше ботуши по уличните павета. Той пък си дърпаше от пурата. Без да вдига очи, рече:
— Толкоз бързо ли се върна?
Лайла изкачи стълбите и се прислони до вратата на пивницата.
— Намери ли си вече приключение? Или то те намери?
Девойката не отговори. Чуваше звъна на чашите вътре и бръщолевенето на пияниците, впиянчващи се още повече с всяка чаша. Мразеше тази гюрултия, мразеше като цяло повечето кръчми, но не и „На хвърлей камък“. Другите я отблъскваха, отвращаваха я, но тази тук я привличаше като гравитация — постоянно и непрестанно привличане. Дори и да не възнамеряваше, пак някак все се оказваше тук. Колко ли пъти предишната година неусетно бе стигала обратно до тези стъпала? Колко ли пъти аха и да влезе вътре? Не че Барън трябваше да узнава за това. Лайла го погледа как отмята глава и се взира в небето, все едно там ще види нещо друго освен облаци.
— Какво стана с „Морския крал“? — попита той.
— Изгоря — непокорна гордост изпърха в гърдите ѝ, когато съдържателят се ококори леко от изненада. Лайла обичаше да изненадва Барън. Не беше лесна работа.
— Така значи, а? — попита той безгрижно.
— Знаеш как стават тия работи — сви рамене Лайла. — Старото дърво тъй лесно прихваща.
Барън я изгледа продължително, сетне издиша голям облак дим.
— Пауъл е трябвало да внимава повече с тая бригантина.
— Аха — отвърна девойката. Заигра се с периферията на цилиндъра.
— Миришеш на дим.
— Трябва да си наема стая… — думите ѝ пресядаха.
— Странна работа — Барън дръпна отново от пурата. — Съвсем ясно си спомням че ми заръча да си взема пивницата и многото ѝ — макар и скромни — стаички и да си напъхам всяка една поотделно в…
— Животът се мени — Лайла му взе пурата от устата и също си дръпна.
Той я огледа на светлината на уличната лампа.
— Добре ли си?
Тя изучаваше дима, който се стелеше от устните ѝ.
— Винаги съм добре.
Върна му пурата и изрови сребърния часовник от джоба на жилетката си. Беше топъл и гладък; тя не знаеше защо толкова много ѝ харесва, но си беше така. Навярно защото ѝ даваше избор. Лишаването от него беше въпрос на избор. Също и задържането му. А нищо чудно изборът да бе започнал като случайност, но вече имаше определен смисъл. Може да го беше запазила с причина. Или просто за тази цел. Подаде го на Барън.
— Това ще ми купи ли няколко нощи?
Собственикът на „На хвърлей камък“ огледа часовника отдалече. После се пресегна и сви пръстите на Лайла около него.
— Задръж го — подхвърли небрежно. — Бива те да носиш парици, знам.
Девойката пъхна дрънкулката обратно в джоба си, благодарна за тежестта ѝ, понеже осъзна, че се налага пак да започне отначало. Беше гола и боса. Е, не съвсем: имаше си цилиндър, карта за някъде — или за никъде — и няколко ножа, пистолет, шепа монети и сребърен часовник.
Барън бутна вратата, но когато Лайла понечи да влезе вътре, той ѝ прегради пътя.
— Тук паричковци нямаме. Ясно, нали?
Тя кимна сковано.
— Няма да се задържа — отвърна. — Просто докато се разсее димът.
Отвъд прага се разнесе звън на строшено стъкло и Барън въздъхна; влезе, като подвикна през рамо:
— Добре завърнала се.
Лайла въздъхна и вдигна поглед нагоре — не към нощното небе, а към горните етажи на мърлявата пивничка. Хич не приличаше на пиратски кораб, дом на свободата и приключенията.
Само докато се разсее димът, повтори наум.
Може и да не беше толкова зле. В крайна сметка, не се беше върнала в „На хвърлей камък“ с подвита между краката опашка. Криеше се. Търсен престъпник беше. Усмихна се на иронията на положението.
Лист хартия пърхаше на стълб до вратата. Констабълът ѝ показа същия плакат, тя се усмихна по-широко при вида на силуета с широкополата шапка и маска, взиращ се в нея изпод думата ТЪРСИ СЕ. „Крадецът — сянка“, така я наричаха. Бяха я нарисували дори по-висока и слаба, отколкото в действителността — източена като зъл дух, издокарана в черно и страховита. Като излязла от приказките. И легендите.
Лайла смигна на сенките, преди да влезе в пивницата.
IV
Белият трон
I
— Дали не е по-добре да направим бал с маски?
— Хайде по-сериозно.