Предмет имаше и Флечър.
Кел мислено направи гримаса.
— Познавам един тип.
Не беше и половината от истината, но несъмнено беше по-просто, отколкото да обяснява, че Флечър е дребен престъпник, изгубил цяло съкровище при игра на санкт преди време, когато антари беше няколко години по-млад и няколко степени по-арогантен, и младежът му подари дрънкулка от Белия Лондон или като предложение за мир (ако му се щеше да лъже сам себе си), или за да го уязви (ако му се щеше да бъде честен).
— Казва се Флечър. Има дюкян на пристанището. Амулетът е у него.
— Аха, добре, дано не са изгорили и неговия дюкян тогава.
— Не е зле да видя как опит… — репликата на Кел заседна в гърлото му. Някой идваше. Някой, вмирисан на засъхнала кръв и нажежен метал. Младият антари се хвърли към Лайла и тя измънка половинчато възражение, преди той да притисне длан към устата ѝ и да бръкне с другата ръка в джоба ѝ. Намери камъка, стисна го, силата бликна през тялото му и протече с кръвта му. Кел си пое дъх при разтърсилата го тръпка, но нямаше време нито да се възхищава на изживяването — едновременно прелестно и ужасяващо — нито миг за колебания. Ключът е в убеждението, беше казал Холанд, тъй че Кел не се мота и не се замисли. Нареди на талисмана:
— Скрий ни!
И камъкът се подчини. Завибрира пробуден, силата му протече през антари, и сетне — в паузата между два удара на сърцето — черен дим обви и Кел, и Лайла. Утаи се върху тях като сянка, като воал: когато той поднесе пръсти към него, се натъкна на преграда, по-плътна от въздух и по-тънка от плат. Кел погледна към девойката, съумя да я види и когато тя вдигна глава, очевидно също го виждаше, а и светът около тях си оставаше съвършено видим, макар и оцветен в тъмен нюанс от магията. Кел затаи дъх и се примоли камъкът да се е справил със задачата си. Нямаше избор. Нямаха време за бягство.
Точно тогава откъм една пресечка се зададе Холанд.
При вида му и двамата едновременно се напрегнаха. Времето, прекарано на земята в уличката, го беше поомърляло. Китките му под намачкания къс плащ изглеждаха зачервени и разранени. Сребърната му брошка бе потъмняла, яката — опръскана с кал, и изражението му бе тъй близо до гняв, както Кел никога не го беше виждал: малка бръчка между веждите, здраво стиснати зъби.
Кел усещаше как камъкът трепери в ръката му и се почуди дали Холанд се чувства привлечен от камъка или обратното, витари е привлечен от белия магьосник.
Другият антари държеше пред устните си нещо — приплеснат кристал с размера и формата на карта за игра — и говореше в него с равния си шепот.
— Ова су таро — изрече на родния си език. В града е.
Кел не чу отговора на човека отсреща, но след кратка пауза Холанд отвърна:
— Куса. Сигурен съм — и прибра кристала в джоба си. Антари облегна рамо на стената и огледа овъглените руини на странноприемницата. Постоя, потънал в размисъл.
Или в очакване.
От нетрепващия му поглед Лайла се разшава в обятията на Кел и той притисна още по-здраво ръка върху устата ѝ.
Холанд присви очи. Дали в размисъл? Може би срещу жертвите си? И заговори. На английски и с глас, твърде силен, за да изглежда просто мънкане под нос.
— Те пищяха, докато сградата гореше. Накрая пищяха до един. Включително и старицата.
Кел стисна зъби.
— Тук си, Кел, знам — продължи Холанд. — Дори изгорелите руини не са в състояние да прикрият мириса ти; дори магията на камъка е негодна да го скрие. Не и от мен. Той ме зове точно както и теб. Ще те намеря навсякъде, затова прекрати тази глупост и се изправи срещу мен.
Кел и Лайла стояха смразени срещу него, разделяха ги само няколко къси крачки.
— Не съм в настроение за игрички — предупреди Холанд, а раздразнение нарушаваше обичайното му спокойствие.
Жертвите му не помръднаха. Той въздъхна и извади от джоба си сребърен часовник. Кел го позна — същия, който Лайла бе оставила за Барън. Усети я как се вцепенява в ръцете му, когато Холанд подхвърли часовника към тях, той отскочи по осаждената улица, пързулна се и спря на ръба на изпепелените останки от странноприемницата. От мястото си Кел виждаше, че е оцапан с кръв.
— Той умря заради теб — обърна се Холанд към Лайла. — Защото ти избяга. Показа се страхливка. Такава ли си още?