Елис вървеше на половин крачка зад Кел, тримата други гвардейци ги следваха. Петият бе останал да поговори с Флечър и най-вероятно да уреди въпроса с наградата (макар Кел да бе почти сигурен, че дюкянджията го мрази достатъчно, за да го предаде дори и без допълнителната наслада от парите).
По течението на реката и в посока към двореца празненствата постепенно затихваха — не, не затихваха, а отстъпваха, за да направят място на вечерните забавления. Музиката бе по-мека и тълпите по пристанището и пазарната улица бяха оредели — местеха се към различните пивници и кръчми в града, за да продължат да славят името на Рай.
— Хайде, сър — подкани го Елис и задържа отворена вратата на каретата, за да се качи Кел. Вместо седалки, разположени една срещу друга, в тази имаше два реда пейки, и двата — обърнати напред: двама гвардейци се качиха отзад, единият отиде да седне при кочияша, а Елис се намести на предната пейка до Кел и затвори вратата на каретата.
— Да ви откараме у дома.
Сърцето на Кел го болеше при тази мисъл. Беше се постарал да не мисли за дома и за силното си желание да се прибере, не и откакто се сблъска с камъка — и възникна мрачната задача да се отърве от него. Сега копнееше единствено да види Рай, да го прегърне за последно и тайно се радваше на отворилата се възможност.
Въздъхна треперливо и се отпусна на пейката, а Елис дръпна завесите на каретата. Каза:
— Съжалявам за това, сър.
Кел понечи да попита за кое, но нечия ръка лепна парцал върху устата му и дробовете му се напълниха с нещо горчиво и сладко. Опита се да се освободи, но в китките му се вкопчиха бронирани ръкавици и го удържаха на пейката, а след секунди над всичко се спусна мрак.
Под воала Лайла изпъшка нечуто, когато гвардеецът пусна рамото на Флечър и той рухна по лице, а бездиханното му тяло тупна върху изтърканите дъски на дюкяна.
Гвардеецът постоя неподвижен, без да се притеснява от убийството и очевидно без да обръща внимание на факта, че в момента е опръскан с чужда кръв. Огледа помещението, плъзгайки поглед покрай Лайла, и през цепката в шлема му тя видя странно блещукане в очите. Нещо като магия. Доволен от отсъствието на свидетели за премахване, войникът прибра меча в канията, завъртя се на пети и излезе от магазинчето. Приглушено звънче го изпроводи и след малко Лайла чу карета да се раздвижва и да трополи нататък по улицата.
Трупът на Флечър остана проснат на пода на магазина му, а кръвта се стичаше през рошавата му руса коса и цапаше дъските под гърдите му. Наглото му изражение бе изчезнало, заменено от изненада, емоцията бе съхранена в смъртта като насекомо в кехлибар. Очите му бяха отворени и празни, а нещо светло се бе изтърколило от джоба на ризата му и сега бе приклещено между трупа му и пода.
Твърде много приличаше на бял топ.
Лайла се озърна, за да се убеди, че е сама, и свали скриващото я заклинание. Беше достатъчно лесно да развали магията, но да пусне камъка се оказа далеч по-трудно; отне ѝ доста време и когато най-сетне успя да се освободи и да пусне талисмана в джоба си, цялото помещение се наклони. Разтърсилата я тръпка открадна топлина и нещо повече. След оттеглянето на магията тя се почувства… празна. Лайла беше свикнала с глада, но камъкът я остави изгладняла чак до костния мозък. Куха.
Проклет камък, каза си тя, пъхна върха на ботуша си под мъртвото рамо на Флечър и го преобърна. Сега слепият му поглед бе насочен нагоре в тавана и в нея.
Девойката коленичи, като внимаваше да не размазва хлъзгавата червена локва, докато вдига опръсканата с кръв шахматна фигура.
Изруга с облекчение и се изправи. Прецени топа с поглед. Първоначално ѝ се стори съвсем обикновен, но когато сви пръсти около основата от камък — или може би кост? — буквално усети разликата в енергията на фигурката и тази на Лондон околовръст. Беше незначителна и Лайла сигурно си въобразяваше, но топът ѝ се стори като течение в затоплена стая. Достатъчно студен, за да изглежда не на място.
Отърси се от това усещане и пъхна шахматната фигурка в ботуша си (не знаеше как действа магията, но не ѝ се видя разумна идея да държи двата талисмана един до друг, не и докато не потрябват, а нямаше намерение да пипа повече крадливото камъче, освен при абсолютна необходимост). Избърса кръвта на Флечър в крачола си.