— Санкт! — изруга Париш, втренчен в купчинката сажди, които вятърът започна да разпилява.
Сетне, внезапно, в гърба му избухна нажежена до бяло болка и той погледна надолу, колкото да съзре върха на меч, щръкнал от гърдите му. Мечът изчезна с ужасяващо, влажно всмукване и коленете на Париш поддадоха, когато нападателят му го завъртя.
Пое си задавено дъх — дробовете му се пълнеха с кръв — и вдигна очи. Видя Джен в пълен ръст, с отпуснато покрай хълбока окървавено оръжие.
— Защо? — прошепна Париш.
Джен го погледна с две черни очи и мрачна усмивка.
— Асан харана — каза. — Благородно сърце.
Вдигна меча над главата си и го стовари с все сила.
XI
Бал с маски
I
Дворецът грееше като второ слънце над Айл, докато дневното светило залязваше зад него, озарило силуета му със златно сияние. Лайла си проправи път към бляскавата постройка. Напредваше ловко през тълпата по пазара — празненството бе станало доста фриволно с напредването на деня и умножаването на питиетата — и тя се опитваше да измисли как да се вмъкне в двореца, когато стигне там. Камъкът пулсираше в джоба ѝ и я примамваше с лесния си отговор, но тя беше взела решение да не използва повече магия — освен при липса на друг избор. Прекалено много отнемаше и то с потайната лукавост на крадец. Не, ако имаше друг начин да влезе, Лайла щеше да го намери.
Вече приближаваше двореца и оглеждаше любопитно главното стълбище, когато съзря своя шанс.
Портите бяха широко отворени, стълбището — застлано с копринен син килим като река нощем, а по него се изкачваше внушителен поток гости. Изглежда отиваха на бал.
Не просто бал, осъзна крадлата, загледана в множеството.
Маскарад.
Мъжете и жените до един носеха маски. Някои бяха прости, с цветни перца, но имаше и по-сложни, украсени с рога, перушина или скъпоценни камъни; една част само закриваха очите, а други не разкриваха съвършено нищо от лицето. Лайла се ухили широко. Не се налагаше да е от висшето общество, за да влезе вътре. Изобщо нямаше нужда да показва лицето си.
Имаше обаче нещо, което всички гости изглежда притежаваха — покана. Това, боеше се тя, щеше да се окаже трудно за намиране. Но в този момент, дали по прищявка на късмета, дали така било писано, Лайла чу висок сладък смях и се обърна. Видя как три момичета, не по-големи от нея, слязоха от карета. С дълги рокли и широки усмивки, те бърбореха, смееха се и поеха по алеята. Лайла незабавно позна девойките от утринния парад — същите, които припадаха по Рай и „черноокия принц“ — Кел, както тя вече знаеше. Момичетата си бяха упражнявали английския. Разбира се. Понеже английският беше езикът на кралския род и на онези, които общуваха с членовете му. Лайла се усмихна още по-широко. Навярно Кел имаше право — при други обстоятелства щеше да се отличава заради акцента си. Но тук тъкмо той щеше да ѝ помогне да се слее, да ѝ намери място сред хората.
Едно от момичетата — фуклата, която се гордееше с английския си — извади покана със златни ръбове и трите я позяпаха известно време, преди тя да я пъхне под мишница. Лайла се приближи.
— Извинете — тя положи длан върху лакътя на познатата си, — в колко часа започва маскарадът?
Девойчето май не я помнеше. Прецени с поглед Лайла — поглед, който породи у пришълката желание да освободи устата на събеседничката си от няколко зъба — преди да се усмихне сухо:
— Тъкмо в момента начева.
Лайла също се усмихна:
— Разбира се.
Момичето се отърси от ръката ѝ, без да забелязва факта, че е олекнало с една покана.
Трите девойчета се насочиха към стъпалата пред двореца, а Лайла огледа плячката си. Прокара пръст по позлатените ръбове и орнаментираното арнеско писмо. Пак зарея поглед, прецени наредените на опашка пред вратите на двореца, но не се присъедини към тях. По стълбите се изкачваха мъже и жени, сияещи в отрупаните си с бижута рокли и тъмни, елегантни костюми. Скъпи наметала топлеха раменете им, в косите им се виждаха накити от благородни метали. Лайла се огледа — износен сюртук, очукани кафяви ботуши — и се почувства по-дрипава от всякога. Дръпна своята маска — просто смачкано парче черен плат — от джоба си. В този вид никога нямаше да я пуснат, каквато и покана да имаше, колкото и ловко да боравеше с английския.
Прибра маската в наметалото си и огледа сергиите в най-близката част от пазара. Малко по-нататък продаваха храни и напитки, но тук, накрая, непосредствено до двореца, търгуваха с други стоки. Предлагаха амулети, но също бастуни, обувки, и всевъзможни други джунджурии. От входа на съседната шатра надзъртаха платове и се лееше ярка светлина. Лайла изпъна рамене и влезе вътре.