Озова се в нови коридори. Първият беше празен, но не и вторият. Пропусната на косъм от погледа на стоящия на стража гвардеец, Лайла притисна гръб в тъмна ниша. Пазачът стоеше пред двукрила орнаментирана врата и не беше сам. Всъщност, макар всички други стаи в коридора да бяха без охрана, цели трима въоръжени мъже в брони пазеха най-последната.
Девойката преглътна и извади от колана най-новия си нож. Поколеба се. За втори път в рамките на тези дни се озова сама срещу трима. И предишния път схватката не тръгна на добре. Крадлата стисна здраво ножа в опит да измисли план, който да не завършва със сигурност в гроба. Камъкът поде отново мърморещия си ритъм и тя колебливо се накани да го извади от куртката си, но спря, защото забеляза нещо друго.
В коридора беше пълно с врати — вярно, най-далечната охраняваха, но най-близката стоеше отворена. Водеше в луксозна спалня, в дъното с тераса, чиито завеси трептяха на вечерния ветрец.
Лайла се усмихна и върна ножа на колана си.
Беше ѝ хрумнала идея.
IV
Кел изплю кръв върху прелестния орнаментиран под на Рай и нацапа сложна шарка. Ако присъстваше самият принц, нямаше да остане доволен. Но него го нямаше.
— Камъкът, розо моя — киселият тон на Астрид се лееше между устните на Рай. — Къде е?
Кел се помъчи да се изправи на колене независимо от вързаните си зад гърба ръце.
— Какво възнамеряваш да правиш с него? — изръмжа, докато двамата гвардейци го изправяха на крака.
— Да превзема трона, разбира се.
— Вече си имаш трон — отбеляза Кел.
— В един умиращ Лондон. И знаеш ли защо умира? Заради вас. Заради този град и страхливото ви отстъпление. Направихте от нас щит и сега процъфтявате, докато ние страдаме. Струва ми се съвсем справедливо да ви го взема като репарация. Разплата.
— И как точно ще стане? — поинтересува се Кел. — Ще изоставиш брат си в разлагащия се труп на своя свят, за да се наслаждаваш на разкоша на този?
Студен, сух смях се изтръгна от гърлото на Рай.
— Нищо подобно. В такъв случай бих била твърде лоша сестра. Двамата с Атос ще управляваме заедно. Редом.
Кел присви очи:
— Какво си наумила?
— Ще възстановим равновесието на световете. Ще отворим вратите. Или по-скоро ще ги съборим, ще създадем такава, която да стои отворена, та всеки един — всички до един — да се движат между двата. Ще слеем, ако така ти звучи по-добре, нашите два славни града.
Кел пребледня. Дори когато вратите са били отключени, те си оставали врати. И световете ги държали затворени. Отворена врата между световете нямаше да се окаже просто опасна. Щеше да бъде нестабилна.
— Камъкът не е достатъчно силен да го осъществи. — Постара се да звучи уверено. Но не беше. Камъкът бе отворил врата за Лайла. Но пробиването на плат с връхче на игла е съвсем различно от това, да го разцепиш на две.
— Сигурен ли си? — подигра му се Астрид. — Може и да си прав. Явно твоята половина от камъка не е достатъчна.
Кръвта на Кел се смръзна в жилите.
— Моята половина ли?
Устните на Рай се извиха в усмивка:
— Не си ли забелязал, че е счупен?
Кел се олюля.
— Назъбеният ръб!
— Атос го намери в този вид — на две парчета. Той обича да търси съкровища, да знаеш. От малък си е такъв. Когато растяхме, ровехме из канарите край брега с надежда да попаднем на някоя ценност. Той така и не загуби този навик. Просто издирванията му станаха значително по-сложни. И по-конкретни. Знаехме разбира се, за пречистването от Черния Лондон и за унищожението на артефактите, но той беше толкова сигурен, че трябва да е останало нещо — все нещичко — с което да спасим нашия умиращ свят…
— И го е открил — обобщи Кел и натисна китки в металните белезници. Ръбовете бяха гладки, не остри, и в ръката му се разля болка, ала кожата така и не се разкъса. Вгледа се в кръвта от устата си на пода, гвардейците го държаха изправен и хватката им не трепваше.
— Доста време му отне — продължи Астрид с устата на Рай. — Намери скрити в тайници безполезни вещи — тетрадка, парче плат — и накрая, гледай ти, намери и камъка. Счупен на две, така е, сигурно обаче си забелязал, че състоянието му не пречи на действието. В крайна сметка, това е магия. Дели се, но не слабее. Двете половини си остават свързани дори когато са разделени. Всяка е достатъчно силна сама по себе си — дотолкова, че да промени света. Но двете копнеят една за друга, да знаеш. Привличат се взаимно през стената. Ако капка от кръвта ти е достатъчна да отвори врата, помисли си само какво биха постигнали двете половинки на камъка заедно.