Матю Райли
Четирите легендарни царства
Джак Уест младши #4
Тази книга се посвещава на Гари Доусън —
Смоуки и Уейн Докхил.
Двама истински и верни приятели.
Това е художествено произведение. Героите, институциите и организациите, описани в този роман, или са плод на въображението на автора или, ако са истински, са използвани фиктивно, без намерение да се описва реално поведение.
Не го виждам.
Оптиката на моето време не е достатъчно добра. Ала математиката не греши.
Приближава.
По-мъдри и по-благородни мъже от мен, от бъдещи поколения, с оптика, която е по-добра от моята, трябва да я открият в нощното небе и да потърсят отговора.
Иначе всичко е загубено.
Не е важно колко голямо е кучето, което е в боя, важно е колко голям бой има в кучето.
Първото изпитание
Влизане в ада
При самий вход на тия теснини, изчадье на позора и на злото, ужасний Минотавър лежеше сам. Щом ни съзря, изпъшка и телото захвана бясно да си хапе там…
Минотавра, щом чу тез слова, с наведен врат отдръпна се безгласен и вожда ми каза веднага: „Сляз сега без страх в това ущелье тясно, доде зверът премята се от бяс“.
ИМЕ: УЕСТ, ДЖОНАТАН ДЖЕЙМС
ВЪЗРАСТ: 46
ШАНС ДА ПОБЕДИ: под 10
ПРЕДСТАВЛЯВА: ЗЕМЯ
ПРОФИЛ:
Пленен участник. Късно влезлият в Игрите Джонатан (Джак) Уест младши е непредсказуем и е лекомислено да не се съобразяваш с него. Той в края на краищата е петият най-велик воин от древно пророчество. Освен по отношение на горното, пророчеството няма никакво отношение тук.
Класиран на 10-о място от 16 възможни като фаворит да спечели Игрите.
ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:
Няма подкрепящ коментар от патрона на този боец.
Джак Уест се сепна и се събуди изплашен, задъхан.
Беше сам в тъмнината.
Не знаеше къде се намира, как е попаднал на това място и колко време е бил тук.
Въздухът беше хладен и влажен като в дълбока пещера. Подът беше прашен. Стената зад гърба му се оказа от плътен камък.
Беше по джинси и памучна фланела с дълги ръкави, бос.
Главата го болеше. Докосна я… и веднага стреснато дръпна ръката си.
Косата му беше избръсната…
С пронизително скърцане ръждивата желязна врата на килията се отвори и вътре нахлу светлина.
На прага се очерта кошмарен силует.
Фигура на мъж с глава на бик.
Минотавър.
Или мъж с маска на бик.
Беше мускулест, с възлести бицепси и широк гръден кош. Горната част на тялото му — ако не се броеше бичата маска — беше гола, а долу носеше съвременни черни военни панталони и високи черни военни боти.
„Сигурно сънувам“, помисли Джак.
Нямаше време за размишления, защото в този момент „минотавърът“ се спусна към него с рев.
В ръката на маскирания се появи нож с назъбено острие и мъжът замахна към Джак.
Инстинктът сработи.
Джак скочи, сграбчи ръката с ножа, изви я и тръшна маскирания на една страна.
Минотавърът се вкопчи в него, двамата се сборичкаха, затъркаляха, паднаха на пода. Маскираният се оказа отгоре, възседнал Джак, и натискаше ножа надолу.
Джак стисна зъби и напрегна сили, сграбчи ръката с ножа и задържа острието на сантиметри от гърлото си. То приближаваше адамовата му ябълка и някъде в далечно кътче на съзнанието си Джак си спомни, че ако умреш насън, се събуждаш. Дали щеше да се случи сега?
„Ами ако не е сън, Джак…?“
Маскираният натисна по-силно и иззад черната бича маска Джак чу сумтене.
„Това е просто човек! — пищеше умът му. — Просто човек! А всеки човек може да бъде победен.“
Напрегна се, измести центъра на тежестта си, извъртя се и блъсна минотавъра с главата напред в каменната стена.
Ударът беше жесток. Отекна тъпо хрущене — вратът на нападателя се счупи и той се свлече безжизнен на прашния под.
Джак задиша тежко, бореше се за въздух. Какво събуждане само…
След като се овладя, за първи път огледа килията си.
Вратата все още беше отворена и през нея влизаше светлина. Помещението изглеждаше невероятно старо, стените бяха от пясъчник. Тежката ръждива врата висеше на старинни железни панти. А какво имаше от другата страна на тази врата? Бог знае.
На стената на килията му, дълбоко в камъка, бяха издълбани две изображения: