Йоланте прекъсна мислите му:
— Джак, въпросът ти е чисто академичен. Сега вече нищо не може да спре противния ми брат. Ти спечели Игрите от негово име и сега той ще управлява света.
Церемонията — невероятно древна церемония — започна.
Като жрец от старо време, Хадес пристъпи бавно и почтително напред и една по една постави златните сфери в гнездата за тях в стената на антената, около нишата с форма на анкх.
Сложи една от сферите над „главата“ на символа.
Следващите две отидоха до разперените „ръце“. И четвъртата под „краката“.
Когато и четирите сфери бяха на местата си, сиянието им се усили и всичко наоколо се освети от неземна светлина.
И тогава големият черен обелиск оживя.
Започна да жужи заплашително, изпълнен с някаква вътрешна енергия.
Ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж…
Шумът идваше дълбоко от недрата на планината и като че ли се издигаше през тялото на мощната антена, като при това набираше сила.
Хадес извика:
— Навлизаме в епохата на премеждията и с разкриването на Мистериите пред избрания от нас владетел ще преодолеем тези премеждия. Нека успелият цар дойде и заеме мястото си в свещената ниша!
Орландо, преизпълнен с гордост, пристъпи напред. Застана пред нишата, усмихна се на аристократичната публика, махна с ръка и…
… се разнесе експлозия, от която планината потрепери, а Орландо залитна. Гостите в Големия храм също едва не изпопадаха.
Някой в края на площадката посочи надолу, през камуфлажната мрежа, която покриваше кратера:
— Гледайте! Минотаврите!
Джак погледна надолу и видя нещо, което го накара да изтръпне.
Видя цялата популация на минотаврите — гъмжило от фигури, около четири хиляди — да излиза от портите на минотавърския град и да се спуска към голямата стълба в основата на планината-дворец.
Отгоре приличаха на армия мравки, които изпълзяват от подземния си мравуняк.
Джак присви очи.
Пред колоната от минотаври се движеше нещо.
Камион.
Черен камион, тайфун.
А след това ниско над храма на върха прелетя хеликоптер — освен чаткането на роторите се чуваше и стрелбата на бордовата картечница, която дупчеше склоновете на планината.
Куршумите разкъсаха кабелите, които държаха камуфлажната мрежа, тя пропадна надолу, раздута като парашут, и откри фантастичния кратер около планината.
Хеликоптерът се оказа бойна машина „Алигатор“ като онази, която Джак бе унищожил по-рано през деня, а когато наближи върха, Джак успя да види в нея трима души.
Управляваше Скай Монстър.
На мястото на мерача до него на една седалка се бяха сместили двама души, които Джак най-малко очакваше да види тук.
Стреч и Мечо Пух.
Сърцето му подскочи.
Разбира се, той нямаше представа какво се е случило на брега.
Когато настигна камиона, с който бягаха Алби и останалите, вторият алигатор увисна над тях и ги принуди да спрат.
По високоговорител дойде команда всички да слязат с вдигнати ръце.
Понеже нямаха избор, Алби, Майка, Скай Монстър, Е-147 и Томахавката се подчиниха и слязоха от камиона.
Тежковъоръженият хеликоптер тъкмо щеше да открие огън по тях, когато — без предупреждение — го улучи реактивна граната…
… изстреляна от един от тримата, които приближаваха от север в открит джип — Стреч, Мечо Пух и Мей Мериуедър.
Бяха пристигнали с хидроплан край огромния пясъчен бряг в Северозападна Индия само преди час. Снабдиха се с джип в близкия град и тръгнаха по брега от север, с надеждата да открият входа на подземния свят.
Вместо това попаднаха на хеликоптер, който се канеше да разстреля приятелите им.
Разтресен от удара на гранатата, хеликоптерът се приземи тежко на пясъка, а пилотът и стрелецът бързо бяха изведени и завързани.
— Радваме се да ви видим — каза Скай Монстър, докато стискаше ръцете на Стреч и Мечо Пух.
Представи морските пехотинци на приятелите си, обясни набързо кой и какво е Е-147, а кучетата се зарадваха, че виждат познати хора. Алби разказа на Пух, Стреч и Мей какво се е случило през изминалите два дни. Каза им и как Джак се е жертвал, за да ги измъкне, и как Лили и американецът с прякор Плашилото все още са в Долния свят. Дали те… и Джак… са все още живи, никой не знаеше.
Мечо Пух огледа брега с присвити очи.
— Значи още са пленници, така ли? Има ли начин да ги измъкнем?
— Не и с шепа хора — отговори Майка. — За да превземем планината на Хадес ни е нужна цяла армия.