Джак кимна мрачно, после каза сухо:
— Светът все още може да оцелее. Просто няма да го управлява някакъв си всевластен монарх. Ние с теб ще открием това тайно познание. Ние двамата.
Хадес се намръщи и го погледна объркано.
— Ние двамата? Искаш да ти помогна?
— Да — отговори Джак.
Хадес го изгледа с недоумение.
— И ще ме приемеш след всичко, на което те подложих?
— Беше длъжен да го направиш. Проведе игрите си без страх и без привилегии — каза Джак. — От четиримата царе само ти не си тук заради самия себе си. Не си лош човек, не си зъл като Дион. Той наистина е зъл. И Зайтан беше същият. Смятаха да те убият след Игрите.
— Ти обаче си умен — продължи Джак. — Упорит и непреклонен си, така е, но си почтен. Ако опитам да спася вселената, ще ми е нужно познанието ти. Ела с мен. Тук вече няма нищо за теб, само син, който желае смъртта ти. Помогни ми.
Хадес изглеждаше още по-объркан. Беше видял как всичко, което бе защитавал — древни ритуали, железни традиции, божествено монархическо управление — рухва.
— Можехме да спасим света — изпъшка той отчаяно.
— Но това беше лош начин — възрази Джак. — По-добре да загубим всичко веднага, вместо да спечелим по непочтен начин.
Хадес се вгледа в очите на Джак…
… и му подаде ръката си.
Джак я стисна.
— Ще го направим по твоя начин — каза Хадес тържествено.
Джак кимна.
— Благодаря ти.
— Джак — обади се Йоланте. — Минотаврите пъплят нагоре по планината. Когато стигнат тук, не мисля, че ще правят разлика между добри и лоши. Трябва да се махаме. Да слезем долу, до замъка с площадката за хеликоптери. Там има хангари с няколко машини.
Джак се обърна рязко. Лили беше до Йоланте и лекаря на Йоланте доктор Барнард.
Джак пак си погледна часовника.
— Добре. Преди това обаче трябва да се отбием до едно място.
— Какво? Къде? — попита Йоланте.
— Трябва да направя нещо — отговори Джак и грабна медицинската чанта на доктора. — Елате с мен! — извика и хукна.
В целия дворец цареше суматоха.
Гъмжилото от минотаври напредваше нагоре. Бяха стигнали до нивото с бойниците, което обикаляше цялото възвишение, и влизаха в стаите за гости там.
Ордата напредваше нагоре по каменните стълби и с асансьорите. Стигнаха до Обсерваторията и още нагоре, по каменната стълба, която водеше към втория по височина замък на Хадес — този, до който бяха хангарите и площадката за хеликоптери.
Докато минотаврите напредваха, знатните гости бягаха надолу, към замъка с хеликоптерите.
Първата група излезе от асансьора при личния дворец на Хадес. Кабината се върна нагоре, за да свали още хора, а първата група се втурна надолу по стръмното стълбище към хеликоптерната площадка.
Предвождаха я трима от четиримата царе — зашеметеният Орландо, Гарет Колдуел, американският цар на Морето, и Кензо Депон, царят на Небето.
Стигнаха до замъка с хангарите — широката хеликоптерна площадка стърчеше от замъка, който пък стърчеше от склона на планината. В хангарите имаше няколко красиви дванадесетместни луксозни машини „Сикорски“ S-76.
Царят на Морето натисна един бутон на стената и механизъм под пода започна да тегли един от хеликоптерите навън, към площадката за излитане…
… и в този момент дойдоха минотаврите. Ревяха гневно.
В интерес на истината, минотаврите търсеха подлите синове на Хадес Дион и Зайтан, но в паниката си — класическата паника на заможния пред лицето на гневните маси — личната охрана на тримата царе направи нещо много глупаво.
Откри огън по минотаврите. Първата редица падна, покосена от куршуми.
Това само вбеси другите минотаври и те връхлетяха аристократите и ги разкъсаха на парчета.
Орландо успя да се скрие зад един от хеликоптерите и да избегне гневната тълпа, но царете на Морето и Небето, плюс свитите им от охранители и царедворци, загинаха.
След като избиха повечето аристократи, минотаврите се втурнаха нагоре по стълбите, гневни и решени да убият принцовете, пожелали смъртта на техния древен господар.
Асансьорът се върна на върха и втора група изплашени гости се наблъска вътре.
Вратата се затвори и кабината започна да се спуска.
На върха Джак попита Хадес: