— Има ли друг начин да се слезе?
— От другата страна има стари каменни стълби — отговори Хадес. — Правени са преди времето на асансьорите. Стръмни са, но стигат чак до подножието на планината.
— Покажи ни ги — каза Джак.
Хадес ги отведе до задната част на върха. Оттам наистина се спускаха стъпала.
„Стари“ беше слабо казано. Също и „стръмни“.
Изсечените в скалата стъпала се спускаха под страховит ъгъл и бяха изтъркани от безброй крака. Черният камък, в който бяха изсечени, беше лъснат до блясък след хиляди години стъпване по него.
Джак тръгна първи — почти се хлъзгаше надолу по стръмните стъпала.
Веднага щом тръгна, асансьорът от другата страна на върха проскърца силно.
И започна да се тресе.
Минотаврите бяха стигнали основата му и от изстрелите и суматохата долу можеше да се съди, че тълпата е почнала да кърти конструкцията на асансьора от скобите, които я фиксираха за скалата, докато кабината, пълна с аристократи, все още се спускаше надолу!
С болезнен металически стон конструкцията се откачи и като отсечено дърво падна настрани от склона заедно с кабината!
От кабината се разнесоха писъци и викове, докато конструкцията пропадаше в кратера на стотици метри по-долу.
Джак и групата му продължиха да слизат по опасното стълбище.
Минаха покрай личния замък на Хадес.
— Не спирайте! — извика Джак.
Когато минаха покрай замъка, в който бяха хеликоптерните хангари, Йоланте извика:
— Къде отиваме?
— В Обсерваторията — отвърна Джак.
Стигнаха до килиите под площадките. Минотаврите бяха напуснали постовете си.
Джак отиде до килията, която търсеше, и отвори рязко вратата.
Надяваше се тялото да не е било изнесено, колкото и малки да бяха шансовете…
Не беше.
Той си погледна часовника. Петдесет и пет минути. Може би прекалено дълго.
— Боже! — изпъшка. — Дано не съм закъснял!
— За какво? — попита Лили, която също влезе в килията и видя трупа на пода.
Беше на Шейн Скофийлд, Плашилото.
Джак коленичи до тялото и бързо извади дефибрилатора от чантата на доктор Барнард.
Докторът каза нещо, което всички всъщност знаеха — че този човек е мъртъв.
— Мъртъв е, капитане. Сърцето му престана да бие преди час. Няма начин да го върнеш към живот.
Джак не го слушаше.
Мислеше само за едно.
Онова, което Плашилото му бе показал малко преди да започне двубоят им — онова нещо в ръката му.
Спринцовката с надпис: HYPOX-G4-62.
Плашилото бе показал на Джак, че е взел препарат за свръхнасищане на кръвта с кислород. Този препарат осигуряваше на войниците допълнителна издръжливост в тежки условия и поддържаше високи нива на кислорода в кръвта дори и след като сърцето престане да бие, така че теоретично човек би могъл да бъде съживен по-късно.
Плашилото бе дал възможност на Джак до го удуши с надеждата след това да успее да го върне към живота. „Ще се видим от другата страна, капитане“ — така бе казал.
Джак захрани дефибрилаторните плочи.
Бам.
Тялото на Плашилото подскочи. Джак го изпържи пак. Тялото отново подскочи.
Бам!
Изведнъж Плашилото се надигна… закашля се… и… пое шумно въздух, при което пак се разкашля.
— Плашило! — Джак го шляпна по лицето. — Чуваш ли ме?
Още кашляне.
— Чувам те.
Плашилото вдигна очи и бавно фокусира Джак.
Джак се усмихна.
— Колко време бях умрял? — попита Плашилото.
— Петдесет и шест минути — отговори Джак.
— Радвам се, че не се забави още. След още няколко минути щях да стана зеленчук. Благодаря, че дойде.
— Това е най-малкото, което можех да направя — каза Джак. — Как така беше сигурен, че ще се получи?
— Някога се бих с ренегат от военновъздушните сили, генерал Сизър Ръсел, на място, наречено Обект 7. Той използва Хипокс, за да остане жив известно време след като го екзекутираха за предателство. Реших, че си струва да опитам…
Джак го изправи на крака и Плашилото видя странната група хора, събрали се в килията: Лили, Йоланте, доктор Барнард и… Хадес.
— Пази се! — извика Плашилото, бутна Джак настрана, измъкна пистолета от колана му и стреля над рамото му.
Джак чу изсвистяването на куршума покрай ухото си и се обърна, ужасен от мисълта, че Плашилото е застрелял Хадес…
… обаче видя, че на прага, зад Хадес, стои друг човек, който държеше пистолет.
Вахерон.
На гърдите на церемониалмайстора на Игрите цъфна алено петно. Вахерон напрягаше сили, за да натисне спусъка на пистолета си. Бам-бам-бам! Плашилото изстреля още три куршума в него и Вахерон се свлече.