— Никога не съм харесвал този задник — отбеляза Плашилото и върна пистолета на Джак. — Какво пропуснах?
— Спечелих Игрите и спасих света… поне засега — каза Джак. — Хората ми дойдоха с хеликоптер точно навреме, но сега минотаврите са плъзнали по планината и опустошават всичко наред.
— Това ли е всичко? — Плашилото кимна към Хадес. — Ами той? Какво прави тук?
— Сега е с мен — отговори Джак. — Хайде, да се махаме! Лайното удари вентилатора и докато пръска навсякъде, трябва да се чупим оттук.
Преметна ръката на Плашилото през рамото си и излязоха заедно от килията.
В този момент вече цялата армия минотаври се катереше по планината по всички възможни начини — с асансьори, по вътрешните стълбища, по стълбите, по които се спускаха Джак и групата му.
След няколко минути бързане надолу Джак и приятелите му стигнаха до разклонение — на мястото имаше развалини от старо караулно.
Там се срещаха три пътя — стълбите нагоре, по които слизаше групата на Джак, стръмните стълби, по които Джак бе слязъл преди, и хоризонтална пътека към крепостта с хеликоптерната площадка.
Старинното караулно беше построено стратегически на стърчаща скала на южния склон на планината. Скалата беше издадена напред, над пропастта, така че караулът можеше да вижда във всички посоки — изток, запад, нагоре, надолу.
И беше наистина старо.
Покрива отдавна го нямаше, бяха останали само каменен под и ниска ограда. Колоните на липсващия покрив и мраморните стълбове на оградата бяха или изпочупени, или силно повредени от годините.
В средата на руините имаше статуя — три коня, изправени на задните си крака над трима паднали мъже.
Равна пътека водеше на запад, към крепостта с хеликоптерната площадка.
— Насам! Още малко! — извика Джак и в този момент от тъмно складово помещение, вкопано в скалата, се появи човек с пистолет, насочен към главата му.
Дион.
Беше бесен.
— Ти! — изкрещя Дион на Джак. — Развали всичко! Игрите! Церемонията! Мистериите! Това царство трябваше да е мое! Светът трябваше да е мой! Осъди всички ни на смърт!
Хадес пристъпи напред.
— Дионисий! Какви ги говориш? Защо правиш това?
Лицето на Дион се сгърчи от гняв и омраза.
— Ти стана слаб, татко! Владетелят на Долния свят трябва да буди страх! Дори мисълта за него трябва да кара всички да треперят! След като те убия, смятах да стане точно това.
Обърна се към Лили.
— Може и да не се оженя за теб, за да превърна живота ти в ад, но ще убия любимия ти баща, пред очите ти. После ще убия и моя.
И се прицели в Джак.
Джак не можеше да направи нищо. Дион беше на пет метра от него, а той придържаше Плашилото. Дори не можеше да скочи към принца.
Дион натисна спусъка и отекна изстрел.
Джак трепна в очакване на куршума — но куршум нямаше.
Вместо това от лицето на принца изригна фонтан кръв — от изстрел някъде отзад. Коленете му се огънаха, очите му се ококориха. Лявата му буза беше разкъсана. Пистолетът се изплъзна от ръката му и той падна на колене и после напред, по очи.
Щом падна, всички видяха идващите по пътеката към хеликоптерната площадка.
Бяха минотаври, десетина. Предвождаше ги царят на минотаврите, а до него, въоръжени с карабини, стояха Майка, Астро и Е-147. До тях пък стоеше млад мъж с димящ пистолет в ръка.
Алби.
Алби изтича до падналия Дион и изрита пистолета му настрана.
— Алби! — Лили скочи в прегръдките му и започна да го целува.
Алби я прегърна.
— Добре ли си? Не си ранена?
— Добре съм — каза Лили.
Алби погледна Джак.
— Дойдохме с асансьора с тези минотаври. Отидохме направо до хеликоптерната площадка, за да те открием. Стреч обаче те видя от въздуха преди минута и ни се обади по радиостанцията къде си. Съжалявам, че се забавихме толкова.
Джак се усмихна.
— Недей да ми се извиняваш, хлапе. Ти си абсолютен герой.
Хадес пристъпи към царя на минотаврите и стисна ръката му.
— Минотус, приятелю. Както знаеш, след игрите смятах да ти дам това царство, защото повече няма да ми е нужно. Давам ти го сега. Прави с него каквото пожелаеш. Остани тук, а аз ще се погрижа да не идват никакви хора — за света тази земя е моя. Или излез навън, ако предпочиташ. Винаги съм оценявал лоялността ти към мен, но сега си свободен от всякакви задължения. Можеш да останеш, можеш да си тръгнеш. Зависи от теб.