Минотус кимна към Алби.
— Този млад човек ми каза, че синовете ти, Дионисий и Зайтан, искат да те убият, да узурпират трона ти и да ни превърнат в жалки роби. Трябваше да предприемем нещо.
— Радвам се, че го направихте — каза Хадес. — Вземи това царство. Направи го свое и го пази, докато пак има нужда от него. Най-вече обаче, грижи се за народа си и живей праведно.
Двамата се прегърнаха.
Когато се разделиха, Минотус погледна Е-147 и каза:
— Минотавър.
— Да, царю. — Е-147 сведе почтително глава.
— По време на тези игри ти придоби нещо, което малцина придобиват за цял живот. — Кимна към Джак. — Истински благороден приятел. Ако желаеш, напусни царството и върви с приятеля си.
Е-147 погледна Минотус, после Джак.
Джак кимна.
— Ако искаш да дойдеш с нас, ще си повече от добре дошъл, приятелю.
— Ще ида с тях, Ваше Величество — каза Е-147 на царя си.
Минотус стисна ръката на Е-147 и я разтърси.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — обади се Джак, — но трябва да се махаме оттук. Трябва да намерим хеликоптер и да се измъкнем.
Придружен от царя на минотаврите — Майка и Астро помагаха на Плашилото — Джак поведе групата от развалините на древното караулно помещение по пътеката към замъка с хеликоптерната площадка.
След последния завой видяха площадката и Джак изпъшка:
— Боже!
Видяха как два хеликоптера — скъпи модели „Сикорски“, с въртящи се ротори, секунди преди излитане — са нападнати от тълпа минотаври, стигнали там по друг път.
Минотаврите хвърлиха стоманено въже в задния ротор на едната машина и роторът изчатка и спря.
Тълпата се хвърли напред и избута хеликоптера през ръба на площадката заедно с аристократите, които се бяха качили вътре.
Вратите на втората машина бяха отворени, така че ордата минотаври измъкна царските особи и пилотите и ги посече. Потекоха вади кръв. Нещастниците пищяха. След това този хеликоптер също полетя — с въртящ се ротор — в пропастта.
— Ще ви намеря хеликоптер — каза Минотус.
Мина през площадката и нареди на минотаврите, които вече бутаха следващия хеликоптер, да спрат.
Те вече бяха успели да изтикат предното колело през ръба, но се подчиниха веднага и машината остана наклонена напред, с увиснал над пропастта нос.
Минотус махна на Джак.
— Качвай се!
Джак седна на пилотската седалка. Другите се настаниха отзад. Плашилото седна до Джак.
— Можеш ли да управляваш хеликоптер?
— Скай Монстър ми е дал няколко урока.
— Виж… Премести се от другата страна — каза Плашилото. — Преди да стана товарно животно, бях във въздушната част на морската пехота. Не съм преживял всичките тези идиотщини, за да умра в хеликоптер, разбит от новобранец.
Джак се премести и остави Плашилото да поеме управлението.
Плашилото запали двигателя и голямата машина се издигна над площадката.
Увисна за момент пред високата тъмна планина, като насекомо.
— Да се махаме оттук — настоя Джак. — Дърпай лоста.
Плашилото форсира двигателя и машината се отдалечи от крепостта и планината. Спря за момент в подножието, за да вземе Мей, Томахавката и кучетата, после отново се издигна и отлетя в нощта.
Алигаторът на Скай Монстър веднага зае позиция зад тях и двата хеликоптера отлетяха далеч от превзетата от минотаврите планина-дворец.
След трийсет секунди летяха високо под звездното небе. Далече долу беше плоската пустинна равнина, в която зееше огромният кръгъл катер. От тази височина планината-дворец на Хадес, която се издигаше в средата на кратера, изглеждаше малка като играчка.
На различни места по планината се виждаха огньове. Големият обелиск от черен камък също изглеждаше малък и незначителен.
Огряна от звездите, пустинята се простираше безмилостно плоска и гола. Никъде не се виждаше и следа от живот. Далече на запад беше Арабско море.
— Лети на изток — каза Хадес на Плашилото. — Към сушата. Скоро ще стигнем до една от мините ми. Там има летище и самолети. Самолетът на капитан Уест също е там.
Летяха ниско над нощната пустиня.
Групата седеше мълчаливо в луксозната кабина отзад.
Лили се бе сгушила в Алби, Е-147 седеше до тях.
Йоланте гледаше през прозореца и мислеше за пълното с неизвестни бъдеще.
Хадес също бе потънал в мисли.
Плашилото се взираше в тъмнината напред и мълчеше. Джак също не говореше, защото всъщност нямаше какво да каже.
След около половин час се появи открит рудник — огромна дупка в пустинната равнина.
До дупката имаше самолетна писта.