Стигна върха на конуса дълго след като и последният боец беше излязъл от ямата, едновременно с нивото на водата. Сега цялата височина на конуса, който някога гордо се издигаше от дъното, беше потопена.
Джак видя хоризонталната стрела на крана само на метър от ръката си. На трийсетина метра, в края ѝ, беше изходът. Мрежата беше точно отгоре.
Спусна се към стрелата, докато водата безмилостно я заливаше.
Гледана от балкона, сега цялата яма беше запълнена с вода.
Приличаше на съвършено кръгъл басейн, набразден от малки вълнички. Под повърхността се плъзгаха силуетите на няколко гигантски сома.
Двамата ловци на Хадес, черният и белият, Хаос и Страх, бяха пуснати да излязат през входните отвори.
Водата се успокои. От Джак нямаше и следа.
От стрелата на крана се минаваше през малък тунел и се излизаше през кръгъл отвор на пода на арената, който също вече беше запълнен с вода. Приличаше на наводнена улична шахта.
Хадес я наблюдаваше с любопитство.
Публиката очакваше смълчана.
Другите бойци — мокри до кости и задъхани — също гледаха и чакаха.
Във вагонетките със заложници горе, над арената, бяха стаили дъх Лили, Алби и Скай Монстър.
Нищо не помръдваше. Нищо не се случваше.
Никаква следа от Джак.
И тогава водата в отвора на изхода се разплиска и се показа главата му.
Той изпълзя по корем, дишаше тежко, мокър; джинси, тениска, само една кубинка.
Претърколи се по гръб, за да се съвземе.
— Пети воине! — извика Хадес от балкона си. — Ти излезе от арената последен.
Джак усети как кръвта му изстива. Затова ли бе оцелял? За да му пръснат мозъка?
Хадес се усмихна.
— Все пак един боец така и не завърши изпитанието — един от белязаните със златно минотаври. Така че, макар и да излезе последен, не си последен в изпитанието. Спечели си правото да продължиш напред в Игрите.
Усмихна се на Джак — сякаш му доставяше истинско удоволствие да го плаши до смърт.
После Хадес се обърна към боеца с рижата четина, който бе взел кристалната топка.
— Ти, боецо. Кажи ни името и дома си.
Мъжът свали хокейната каска от главата си, която беше ниско остригана и също рижа. Говореше с изискан британски акцент.
— Аз съм майор Грегъри Бригам, Ваше Величество, от военновъздушните сили на Нейно Величество, САС. Представлявам могъщия и славен Deus Rex в Земното царство.
Хадес продължи:
— Ти се справи с изпитанието първи, така че имаш право на традиционната награда — ще ти дам всичко, което е във възможностите ми да ти дам. Ти само трябва да го назовеш.
Майор Бригам кимна. Като че ли очакваше тази чест.
Кимна към боеца до себе си — облечен с униформата на американските армейски рейнджъри, с бръсната глава.
И каза:
— Искам да убиете този господин.
Джак онемя.
Правилно ли беше чул? Наистина ли британецът искаше да убият човека до него?
Хадес сви рамене.
— Така да бъде.
Кимна на Вахерон и Вахерон натисна бутона на дистанционното.
Бам!
Главата на американеца избухна и обезглавеният му труп се свлече на пода.
Като че ли само Джак беше потресен. Всички останали, изглежда, приемаха случилото се, сякаш е нещо нормално, сякаш го бяха очаквали.
Миг след това течната маса избумтя върху една от камерите със заложници от влака — вероятно поддръжниците на рейнджъра — и уби всички вътре.
Когато жестоката церемония приключи, Вахерон се обърна към зрителите:
— Второто изпитание беше проведено и завърши. Сега ще освободим нашите бойци за кратка почивка, за да се консултират с подкрепящите ги екипи и да се погрижат за раните си, но това няма да трае дълго. Очаква ни третото изпитание.
Зрителите заръкопляскаха. Джак облекчено си пое дъх.
Когато след няколко минути влезе в килията на влака, Лили го прегърна силно, с облекчение.
Двете кучета, размахали радостно опашки, също скочиха към него. Рокси, по-малкото, дребен черен пудел, залая от възторг.
Джак отвърна на прегръдката на Лили, притисна я към себе си, затвори очи. Беше станала истинска млада жена, стройна и красива, вече на двайсет, с дълга катраненочерна коса, маслинена кожа и ум като бръснач.
Докато я прегръщаше, погледна Алби и го попита:
— Това не е сън, нали?
— Определено не е — отвърна Алби. — Обаче минахме през огледалото, през заешката дупка и съвсем категорично вече не сме в Канзас.
Алби също беше особено хлапе. Ниския очилат глух чернокож зубрач, какъвто беше на единайсет, вече го нямаше. Сега беше на двайсет и една и макар пак да носеше очила — качествени, без рамки — и дискретен слухов апарат, на ръст беше колко Джак.