Ами връзката между Игрите и подвизите на Херакъл? Откъде ти хрумна това?
Винаги съм обичал древните митове и приказки, от Херакъл и Ахил до легендите за Атлантида и огнедишащите дракони (вижте „Великата китайска зоологическа градина“). И ми допада идеята, че митологичните герои като Херакъл, Хадес или Зевс някога са били реални хора, разказите за които с времето са били изкривени. Гръцкият философ Евхемер, който се споменава в книгата, е реален човек. Винаги съм обичал да чета за дванайсетте подвига на Херакъл, особено за победата му над Немейския лъв, който има непробиваема кожа. (Херакъл го побеждава, одира го със собствените му нокти и използва кожата на лъва като своя непробиваема броня.) Исках да интерпретирам дванайсетте подвига по модерен и интересен начин. Представих си подвизите като нещо различно — че Херакъл всъщност е човек, преодолял редица изпитания — изпитанията от Големите игри. Наред с това той става световноизвестен, защото е единственият, спечелил всички предизвикателства. Особено ми хареса да пресъздам Евристей, страхливия цар, изправил Херакъл пред такива трудни задачи. Евристей става владетел на Долния свят от онова време. Това обяснява защо един страхлив цар може да нарежда на велик воин като Херакъл.
Кажи ни за минотаврите.
Точно както ми харесва да чета за Херакъл, винаги ме е пленявала и легендата за Минотавъра. Човекът с глава на бик, който се спотайва в лабиринт на остров Крит, винаги ме е интригувал.
Както и с Херакъл, реших и тук да дам реално обяснение за тази легенда. Идеята ми беше, първо, че минотавърът е бил някой с шлем, оформен като глава на бик. Това не е нещо ново и нечувано. Вторият елемент обаче щеше да е съвсем различен — моите минотаври ще са неандерталци с маски. Харесва ми идеята, че неандерталци — хуманоиден вид, предшествал хомо сапиенс — се разхождат сред нас днес. Това е съвсем възможно. Освен това ми допада идеята, че неандерталците не са просто някакви глупави зверове. Те могат да са умни, както всеки съвременен човек, ако им бъде позволено да са такива. И адски ми харесва идеята, че малка група от тях може да живее в отдалечено кътче на Индия и никога да не е виждала днешния човешки свят. Такава група би била от чисти неандерталци. А и ми беше нужна армия, която може да се спусне да опустошава!
Още в „Шестте свещени камъка“ споменаваш четиримата царе. Има ли други елементи от сюжета на „Четирите легендарни царства“, които да очакваме в бъдещи романи?
Разбира се! Първо, мисля, че е съвсем ясно, че следващата книга ще бъде за Джак, който търси трите тайни града (хм, от това би излязло добро заглавие…). Честно казано, една от причините да се забавя толкова с четвъртата книга за Джак Уест младши („Петимата велики воини“ излезе през 2009 г.) беше желанието ми да планирам внимателно събитията напред, в последните три книги от поредицата. Така че, да, много от нещата, споменати в „Четирите легендарни царства“, ще се срещат и в бъдещите книги — трите тайни града, събитието Омега, трисмагите, дори някои необикновени дървета… Сегашната книга ще подреди декора за следващите книги. Това беше предизвикателството, което си поставих, и затова се забавих толкова.
Има ли други интересни неща в книгата, които би искал да споделиш?
С годините много благотворителни организации са искали от мен да организират търгове с имената на героите ми с цел набиране на средства. Няколко от героите на „Четирите легендарни царства“ получиха имената си по този начин. Тони и Колийн Десакс спечелиха търга на чудесно благотворително събитие по време на голф, организирано от Вивиен Фрийман, така че, разбира се, владетелят на Долния свят стана „Тони“. Кой не би искал това? (Така реших.) Джордж Халил беше втори на търга, така че Тони стана Хадес, а Джордж стана пиян млад принц. Родителите на Конър Биърд, Алин и Джули Биърд, наддаваха успешно по време на чудесния благотворителен бал на Смоуки Доусън, както и Марк и Мишел Фин, които оригинално поискаха да включа в романа имената на двете им кучета. Така получиха имената си Аш и Рокси. (Известно време преди това мислех да дам на Джак Уест пудел, така че всичко се получи чудесно!) Името на Грег Батман също се появи в книгата, защото брат му, Гари Батман, наддаваше в негова полза. Положих усилия, но в днешния свят на супергерои е трудно да дадеш на свой герой името „Батман“ (дори и да го произнасяш „Бейтмън“)! И непременно трябва да спомена Тим Боулс, войник от австралийската армия. Тим чака много дълго, за да види името си в някой от романите ми, и наистина трябва публично да му благодаря за невероятното търпение. На благотворителна вечеря през 2011 г., в помощ на Фонда за подпомагане (който подкрепя семействата на войници, убити по време на служба), Тим наддаваше за име на герой. Поиска от мен специално да го сложа да се сражава рамо до рамо с Плашилото. Две неща влязоха в заговор против Тим — първо, току-що бях издал „Плашилото и Армията на крадците“, така че не планирах в скоро време да пиша нов роман за Плашилото, и второ, наддаването се случи в труден за мен период, през който и през ум не ми минаваше да пиша друга книга. И той изчака търпеливо. Издадох „Турнирът“, но нямаше да е уместно да го сложа там. След това написах „Великата китайска зоологическа градина“, в която Плашилото изобщо не участва. Попитах Тим дали би имал нещо против да го сложа в роман за Джак Уест и той каза, че няма проблем. Не му казах, че ще изпълня желанието му да се сражава до Плашилото, само че в роман за Джак Уест! Казах му го, когато книгата влизаше в печатница, така че Тим беше един от много малкото хора, които знаеха, че Плашилото ще се появи в тази книга за Джак Уест. Дори му дадох една от най-хубавите си позивни — Томахавка. Ролята му в тази книга е кратка, но не се съмнявай, че когато Плашилото се върне, Томахавката ще е с него. Благодаря за търпението, Тим.