— И как обясняваш това?
— Не мога да го обясня — отговори Джак. — Никой не може. Пришълци от космоса? Пътешественици във времето, които са им дали информация от бъдещето? Светът е пълен с неща, които не разбираме. Виждал съм достатъчно такива, за да не изключвам подобна възможност.
Джак се обърна към Ейбрахамсън:
— Това е най-доброто, което мога да предложа, сър. Ще погледна какво е написано за тетрагамадиона в някои от книгите и текстовете, но всъщност…
И тогава я долови. Някаква странна миризма.
Намръщи се. Изведнъж се почувства замаян. Обърна се…
… и видя най-близката вентилационна решетка.
От нея излизаше газ, от който въздухът потрепваше.
— Има нещо във въздуховодите — каза той точно когато мониторът на охраната показа как маскирани мъже с автомати нахлуват в приемната на базата.
— Трябва… трябва… да се махаме…
Вече говореше завалено. Обърна се към Ейбрахамсън точно в момента, в който — за негов ужас — Рижата брада извади пистолет и простреля Ейбрахамсън в главата.
След това спокойно сложи на лицето си газова маска. Джак започна да се олюлява.
Умът му се замъгли, чувстваше краката си натежали, все едно бяха от олово. Газът, какъвто и да беше, го приспиваше, забавяше реакциите му, мислите му.
„Трябва да…
… се добера до Лили и Алби…“
Втурна се да избяга от Рижата брада — жалък опит. Генералът го последва спокоен, с пистолет в ръка, съвсем небрежно.
— Не се тревожи, Джак — каза му. — Няма да те убия. Нужен си ми. Нужен си на моя царски род.
Очите на Джак се насълзяваха, гърлото му се свиваше, той едва пазеше равновесие. Излезе от залата с мониторите. Залиташе, кашляше. Малко по-нататък по коридора стана още по-зле и той си даде сметка, че няма да се добере до Лили и Алби.
Трябваше да предприеме нещо.
Огледа се и видя кухня. Приличаше на обикновена офис кухня, с микровълнова фурна на плота и хладилник до вратата.
Влезе в кухнята и събори хладилника така, че вратата да не може да се отвори.
След трийсет секунди генерал Конър Биърд избута подпряната врата и влезе в кухнята с насочен пистолет.
Усмихна се.
— Не се страхувай, Джак. Беше избран и ще бъдеш удостоен с огромна чест. Кой знае, може би пък ще успееш да направиш нещо с тази летяща галактика.
Последното, което Джак видя, беше неясното, размазано лице на генерала, скрито зад газовата маска.
После загуби съзнание и всичко стана черно.
Събуди се след два дни в тъмна каменна килия, почти веднага след което го нападна минотавър с нож.
Два часа след като в Пайн Гап бе пуснат газ, в секретната база кацна частен самолет с отличителните знаци на Обединените арабски емирства и от него слязоха двама души.
Едва ли би могло да се различават повече.
Единият беше висок и слаб, другият — нисък и закръглен. Високият беше гладко избръснат, ниският имаше голяма брада, укротена с месингов пръстен бижу. Високият беше хубав. Ниският — не. Дори на лявото му око имаше превръзка — като на пират.
Истинските им имена бяха Бенджамин Коен, бивш капитан от израелския Мосад, и майор Захир ал Ансар ал Абас — втори син на емира на Обединените арабски емирства.
Въпреки разликите помежду им двамата бяха най-добри приятели, обединени от обща кауза и обща обич към едно малко момиче и неговия баща.
Бяха известни с прозвищата, които Лили им бе дала преди много години: Стреч и Мечо Пух.
Лошото време ги бе задържало над Индийския океан и бяха закъснели за срещата с два часа. Застанаха до стълбата на частния си самолет и се озърнаха.
— Нещо не е наред — отбеляза Мечо Пух и огледа базата. — Къде е „Небесният воин“?
Самолетът на Джак не се виждаше никъде.
— Къде е охраната? — учуди се Стреч. — Тази база има ограничения от девето ниво. Наоколо би трябвало да е пълно с въоръжени мъже, а няма жива душа.
И двамата извадиха пистолетите си.
После, много предпазливо, влязоха в базата.
В главната сграда видяха следи от ожесточена стрелба.
Стените бяха надупчени от куршуми. Навсякъде имаше пръски кръв. Петима мъртви охранители лежаха зад преградата на приемната, с дупки от куршуми в главите.
— Джак… — Мечо Пух хукна напред и почна да претърсва стаите. Никой в базата не бе останал жив.
Откриха тялото на генерал Ерик Ейбрахамсън, паднал по гръб с отворени очи, в нещо като командна зала. Претърсиха и останалата част от сградата.
Нито следа от Джак, Лили, Алби или Скай Монстър. Мечо Пух и Стреч се спогледаха.