— Защо съм тук?
— Мислех си, че вече си разбрал. Както току-що казах, беше доведен, за да се състезаваш от името на царската ми фамилия в Големите игри на Хидра.
Млъкна и се вгледа в Джак съсредоточено. После попита:
— Не си чувал за Игрите? Никога?
— Никога.
— О, боже. При твоите приключения бях сигурна, че знаеш за тях. В такъв случай най-добре да започна отначало.
Йоланте обясни.
— Спомняш ли си някъде при пътешествията си из древните места на света, да си виждал релеф, изобразяващ четирима владетели, седнали един до друг на четири трона?
Джак се замисли. След миг си спомни — релеф на стена в древен подземен комплекс, на който бяха изобразени петима воини, застанали зад четирима седнали царе — поразително изображение.
— Да — отговори. — В Китай. В системата от капани под Вещерската планина, създадена от Лао Дзъ, за да защити философския камък. Четирима царе, седнали пред петима воини.
— Точно така. — Йоланте кимна. — Тези четирима царе представляват четирите вечни царства или четирите легендарни царства, както ги наричат понякога. Това са четирите фамилии в сянка, които управляват света — царствата на Земята, на Морето, на Небето и Долния свят.
— Четири царства в сянка, които владеят света? — попита Алби недоверчиво.
— Да — отговори Йоланте. — През писаната история са се появявали и са изчезвали империи, раждали са се нации и са загивали, водили са се войни, срутвали са се системи за управление. През цялото това време зад кулисите управляват четирите вечни царства. Според стара конвенция моето семейство, което може би познаваш под името Deus Rex, владее царството, наречено Земя.
Това беше нещо ново за Джак.
Доколкото знаеше от предишните си срещи с тях, Deus Rex бяха така наречените „богове-крале“ на Европа. Това беше избрана група кралски фамилии — сред които британската, датската, испанската, руската — чиито родословия стигаха до древността. Джак имаше съмнителната заслуга да убие предводителя им, руснак по прякор Месоядния, по време на знаменателен сблъсък под Великденския остров.
— Кой предвожда Deus Rex сега, след като Месоядния е мъртъв? — попита той. — Кралицата на Англия?
— Тя? Не, за бога! Наш монарх сега е херцогът на Авалон — отговори Йоланте. — Кралица Елизабет е доста далече в реда за наследник, макар че един от синовете ѝ е тук, за да проследи Игрите. Земното царство владее голямата част от света, земите, които исторически са били контролирани от европейските сили — Европа, Британия, Русия, Африка и Австралия.
— Почакай — прекъсна я Джак. — Казваш, че тези монархии владеят света заедно? Обаче когато търсех Седемте чудеса на Древния свят, твоето семейство се бореше срещу Америка, срещу свободните масони там.
— Да се мисли, че управляваме заедно, е донякъде прекалено — каза Йоланте. — Непрекъснато има разногласия в самите четири царства и помежду им, както се случи и тогава. Винаги е било така.
Йоланте прибра небрежно кичур коса зад ухото си.
— Онези събития бяха дребна кавга между моя дом и Морското царство, което сега е в Америка и се съветва със свободните масони. Домовете винаги се стремят да доминират и поради това от време на време има конфликти. Моят дом — съветван през хилядолетията по най-добър начин от историците на Католическата църква и мъже от институции от рода на Кралското дружество — управлява от много дълго време.
— Морското царство е Америка? — попита Джак.
— Формално това е царство на Атлантика, Индийския и Тихия океан, което включва Северна и Южна Америка, но засега, да, на трона седи американец — отвърна Йоланте. — Небесното царство е в планините на Тибет, а Долният свят е тук, в Индия.
— В Тибет има древно царство? — попита Алби.
— А защо мислиш, че днешен Китай държи на Тибет толкова много? — отговори Йоланте. — Преди хиляда години е било обратното и династия със седалище в Тибет е управлявала изостаналите китайци. През столетията обаче нещата се променят и понякога управляваните стават управляващи.
Джак поклати глава.
— И на всичкото отгоре твърдиш, че наистина съществува място, наречено Ад?
Йоланте въздъхна.
— За човек, който е видял, колкото си видял ти, Джак… Бих помислила, че ще приемеш всичко това лесно. И моля те, не казах „ад“. В тази дума има всевъзможни неморални конотации. Наричай го Долен свят. В първоначалните митове Долният свят е просто мястото, където отиваш, след като умреш — защото в началото това са били погребалните катакомби. Мъртвите са били отнасяни там. Едва по-късно, благодарение на някои създаващи проблеми свещеници, на мястото се приписват атрибути като адски огън, мъки и вечно проклятие. Не — продължи тя, — много от най-дълговечните митове на човечеството наистина са се случили. Старите богове, старите легенди. Макар да са украсявани и променяни през хилядолетията, те са се случили. Тъкмо затова и са издържали проверката на времето. Вземи Зевс, прославения бог на боговете, повелителя на Олимп. Навремето той е бил владетел на Земното царство, при това много харизматичен. Доминирал е над тримата други владетели, които по онова време са били от една и съща фамилия. Брат му Хадес е владеел Долния свят, това царство в Индия, а другият брат…