Джак видя как мускулестият тибетски монах воин, който стоеше недалеч от него, затвори очи и се приготви да посрещне съдбата си. Миг след това главата му се взриви и тялото му се свлече.
След това убиха неговите хора в клетката със заложниците: течният камък се изля върху клетката им… и толкова.
На Джак му призля.
— Господа и дами, това беше всичко за днес! — извика Вахерон. — Всички бойци ще се оттеглят при хората си! Четвъртото предизвикателство започва утре на зазоряване! — Поклони се на знатните гости. — Желая на всички ви приятна вечер.
Тайна история II
Истинската история на света
Нютон не е първият от ерата на разума. Той е последният от магьосниците, последният от вавилонците и шумерите, последният велик ум, който гледа видимия и интелектуалния свят със същите очи, с които и онези, започнали да изграждат интелектуалното ни наследство преди по-малко от 10 000 години.
На летището в Брум, в северозападния край на Австралия, Мечо Пух и Стреч се качиха в наетата кола. Наближаваше три следобед.
Горещината беше убийствена.
Кацнал на брега в края на огромна пустиня, през зимните месеци Брум е популярна курортна дестинация. През лятото обаче е много горещо. Четири месеца от годината дневните температури надвишават 44 градуса по Целзий или 110 по Фаренхайт.
Мечо Пух и Стреч минаха край весела табела, която гласеше:
Население 14 052
— Ако искаш да живееш на края на света — каза Мечо Пух, — мястото е това.
Стреч се усмихна кисело.
— Мей със сигурност цени усамотението си. И светът с радост ѝ го осигурява.
— На теб за какво ти е вдигнала мерника? — попита Мечо Пух.
— Много съм кльощав. На теб?
— Нямам приятелка — отговори Мечо Пух. — Това е жената, която се е омъжила за Вълка и е отгледала Джак. Невероятна жена. Какво ли прави тук?
— Преподава история. Учителка е в средно училище.
— Майката на Джак преподава история в средно училище?
Стреч се обърна към Мечо Пух.
— Приятелю, доктор Мейбъл Мериуедър е може би най-свръхквалифицираният преподавател по история в средно училище на света.
Колата им сви през портала на училището.
Бяха преценили часа на пристигането си добре. Учебните занимания току-що бяха свършили и учениците излизаха през портала на път за дома и почивните дни.
Мечо Пух и Стреч поискаха да се срещнат с г-жа Мериуедър и останаха в приемната, за да изчакат.
След пет минути в стаята с енергична крачка влезе ниска жена към седемдесетте, с лице като на фея, прибрана на кок коса и очила с дебели стъкла. Следваше я висок осемнайсетгодишен ученик, облечен с футболния екип на училището.
Момчето ѝ се молеше:
— Но, госпожо Мериуедър, ако не мина, няма да участвам в мача утре!
— Артър…
— Всички ме наричат Буба, госпожо.
Тя спря и Мечо Пух усети хладен полъх в помещението. Погледът, с който учителката фиксира момчето, би замразил вода.
— Артър — заговори тя. — Искам да изясним нещо. Не ме интересуват никакви мачове. Броят мачове, в които си участвал, няма да ти осигури работа, когато завършиш училище. Единствената ми грижа е твоето образование. Ако беше учил за теста, щеше да минеш. И ако беше минал, щеше да можеш да участваш в този мач. Това е добър урок за теб. На първо място е животът. Игрите идват след това. Можеш да играеш, след като си го заслужиш.
Високото момче наведе глава, обърна се и си тръгна посърнало.
Мечо Пух и Стреч — закоравели в битки войници, убивали хора в ръкопашен бой — стояха стъписани и чакаха.
— Добре, сега… — Дребната жена насочи пронизващия си като лазерен лъч поглед към тях.
— Бенджамин Коен — каза на Стреч. — За бога, кога смяташ да изядеш нещо? Кльощав си като клечка. А Захир…
Мечо Пух стана. Малко хора използваха истинското му име напоследък.
— Намери ли си момиче вече?
— Не, госпожо. Още не.
— Излизаш ли с някоя?
— Има една-две, госпожо.
— Ако обичаш, престани с това „госпожо“. Наричай ме Мей. — Усмихна им се пленително. — Ако обаче ме наречете Мей Уест, ще ви отрежа топките с ножа за масло.
— Да, госпожо, тоест Мей… — запелтечи Мечо Пух.
— Добре — каза Мей. — Какво става? Само едно може да накара вас двамата да дойдете чак тук без никакво предупреждение. Какво се е случило със сина ми?