Отидоха в кабинета на Мей — скромна стая, която гледаше към малка градина с пустинни растения.
Мечо Пух забеляза, че всички книги по рафтовете са исторически.
Бяха от класика до алтернативни произведения: от „Залез и упадък на Римската империя“ на Гибън до „Колесниците на боговете“ от Ерих фон Деникен и „Тайните учения на всички времена“ на Манли П. Хол. Всичките бяха подредени по строг азбучен ред, по имената на авторите, и подравнени с военна прецизност.
— Джак изчезна — каза Стреч, когато с Мечо Пух седнаха на двете кресла срещу бюрото на Мей. — Бил е отвлечен.
— Откъде знаете? Сигурни ли сте?
Мей Мериуедър наистина имаше лице като на фея, но очите ѝ — иззад големите очила — пронизваха и Мечо Пух го усети. Погледна го като библиотекар убиец.
Той извади телефона си и пусна видеозапис.
На записа се виждаше базата Пайн Гап от въздуха — гледка към пустинята от птичи поглед.
— Това са кадри от камерата на шията на Хор, когато Джак е изчезнал тази сутрин.
Група въоръжени мъже — и една жена — влязоха в базата. Малко след това излязоха, като носеха упоените Джак, Скай Монстър, Лили, Алби и кучетата.
Докато носеха Джак през пясъчния терен, жената посочи към камерата и един от войниците вдигна оръжието си и стреля. Камерата полетя надолу спираловидно, после се удари в земята и спря да снима.
Мечо Пух се намръщи.
— Застреляли са Хор. Всички други в базата са избити.
— Върнете записа — каза Мей твърдо. — Искам да видя лицето на жената.
Мечо Пух върна записа и стопира кадъра. Беше я познал още като бе видял записа. Също като Джак, той познаваше тази персона много добре.
— Йоланте Комптън-Джоунс — каза той. — Член на група, наречена Deus…
— Deus Rex — довърши Мей вместо него. — Боговете-крале.
Пух се изненада, че тя знае всичко това.
— Как така зна…?
Мей го прекъсна:
— Преподавам история.
— Преди да го упоят, Джак е успял да остави това за теб.
Подаде ѝ сребърната лъжичка от Пайн Гап с посланието, изрисувано с черен маркер.
— Не можем да разгадаем този символ. Надяваме се ти да можеш.
Мей заоглежда лъжичката съсредоточено и внимателно.
— Това е тетрагамадион — каза разсеяно след малко.
Мечо Пух и Стреч мълчаха — не искаха да прекъсват мисълта ѝ.
Мей вдигна поглед.
— В тази база… в която е бил Джак… има ли там някаква обсерватория? Астрономическа обсерватория с телескоп?
— Да — отговори Пух веднага, обнадежден. — Там има много мощен нов телескоп.
— Хмммм… — Мей се намръщи и Мечо Пух изведнъж се почувства, сякаш е направил нещо лошо.
Мей рязко стана и отиде до един от рафтовете с книги. Извади дебел и много стар том с кожени корици, без заглавие.
Донесе го на бюрото си и го запрелиства.
Намери каквото търсеше и зачете на глас:
— „Не го виждам. Оптиката на моето време не е достатъчно добра. Ала математиката не греши. Приближава. По-мъдри и по-благородни мъже от мен, от бъдещи поколения, с оптика, която е по-добра от моята, трябва да я открият в нощното небе и да потърсят отговора. Иначе всичко е загубено.“
Обърна книгата към Мечо Пух и Стреч, за да видят. В средата на страницата, над абзаца, който им бе прочела току-що, видяха символа
— Изглежда ли ви познат? — попита Мей.
— Разбира се — отговори Мечо Пух.
Видя, че текстът под символа е написан на ръка, със старовремски почерк. Страниците на книгата бяха потъмнели и изглеждаха сухи и чупливи от времето.
— Каква е тази книга? И кой я е писал?
— Тази книга — обясни Мей — е писана преди близо триста години и е една от само пет съществуващи екземпляра. Нарича се „Хронология на древните кралства“ и е писана от сър Исак Нютон. Затова попитах дали там, където Джак е бил отвлечен, има обсерватория — добави Мей. — По света има много тетрагамадиони — в будизма, в хиндуизма, нацистката свастика, за съжаление — но малко от тях се отнасят до астрономически обекти. Тази рисунка, направена от самия Нютон, изобразява далечна галактика, известна като Хидра.
— И той не е можел да я види? — попита Стреч.
— Исак Нютон е бил забележителен и брилянтен ум — обясни Мей. — Може би най-умният човек на всички времена. Трудът му за движението на планетите се появява 250 години преди времето си, а Principia Mathematica си остава най-влиятелната книга, писана някога. Във всички времена. Нютон се занимава и с някои по-екзотични изследвания, които критиците му определят пренебрежително като „алхимия“ или „окултизъм“. Записките му по тези теми — а Нютон винаги си е водел подробни записки — са удивително неразбираеми и трудни за разшифроване. Работата му по галактиката Хидра е подобна. Наред с другото, Нютон е професор по математика в Кеймбридж, управител на Кралския монетен двор и, най-важното за нашите цели, председател на Кралското дружество. Чрез този пост оглавява най-силната група, вътрешния елит на Кралското дружество — Невидимата колегия.