— И Нютон — добави Мечо Пух.
— И Нютон — съгласи се Мей. — В редовете на католическата църква, като депозитар на огромно древно познание през Тъмните векове и като съвременно въплъщение на култа към слънцето, Амон Ра, има множество такива посветени. И, както знаете, тя съветва Deus Rex.
Мечо Пух вдигна ръце.
— Добре, добре. Хубаво. Налице е огромна конспирация на монаршески задници, които управляват света. Как това ни помага да намерим Джак?
— Джак е нарисувал този символ, тетрагамадиона, след като е посетил модерна астрономическа обсерватория — отговори Мей. — След това е бил отвлечен от Йоланте Комптън-Джоунс, която принадлежи към едно от четирите легендарни царства. Няма съвпадения, когато става дума за царствата. Те действат в строго съответствие с древните закони и ритуали. Нещо се случва. Нещо, свързано с галактиката Хидра. Нютон е знаел за тази галактика и е записал мислите си в тази книга… „Хронология на древните кралства“. Трябва да открием в нея или в другите му работи нещо, което да ни отведе до Джак.
— Да, точно това имах предвид — каза Мечо Пух. — Госпожо, ако нямате нищо против, че го казвам, вие май изобщо не си поплювате.
— Нямаш представа. — Мей Мериуедър му се усмихна хитро. — Между другото, какво стана с Хор? Харесвам тази птица.
— Няма скоро да полети отново, но се възстановява — отговори Стреч.
— Добре — каза Мей. — А сега да се залавяме за работа.
След края на Третото изпитание Йоланте улови Лили за ръка и я изведе от царската ложа.
— Ела с мен, скъпа — каза ѝ. — Тази вечер цар Хадес ще даде прием по повод началото на Игрите и трябва да присъстваш.
Заведе Лили в аристократичните си покои.
Лили все още нямаше представа къде са и дори дали този Долен свят е под или над земята.
Докато следваше Йоланте обаче, реши да обръща внимание на всяка подробност. Ако искаше да помогне на Джак, трябваше да научи колкото може повече за това място.
Зрителската ложа, от която бяха проследили Третото изпитание, изглежда, се намираше на планински склон…
Йоланте я въведе във вътрешността на планината, после минаха през няколко тунела със стени от груб камък, издълбани в скалата, влязоха в модерен асансьор и се изкачиха нагоре.
Асансьорът се отвори, излязоха в друг коридор с груби каменни стени, но застлан с плюшена пътека. Лампи по сивия камък излъчваха мека светлина. Приличаше на бутиков хотел с чудат интериор.