Покоите на Йоланте бяха обзаведени пищно — просторна стая с високо легло, гардеробна и мраморна баня.
Очакваше ги хубава млада жена на около двайсет и пет. Имаше кестенява коса и снежнобяла кожа.
— А… Хлоя — каза Йоланте. — Бъди така добра и ми донеси червената бална рокля. Също кутията с бижутата, машата за коса и гримовете. Трябва да поработим малко върху тази Илайза Дулитъл.
— Веднага милейди. — Хлоя излезе забързано.
През единствения прозорец се разкриваше поразителна гледка — приличаше на гигантска каменна стена, скала, огряна от прожектори. Беше набраздена от подобни на лабиринт хоризонтални первази и вертикални улеи.
Най-горе, на ръба, беше опънато нещо наподобяващо камуфлажна мрежа. Всичко над мрежата беше потънало в черна тъмнина.
Лили не беше сигурна, но имаше чувството, че която и да е планината, в която се намира, тя самата е в нещо като кратер.
Йоланте я изгледа и поклати глава неодобрително.
— Не можеш да присъстваш на царски банкет облечена по този начин.
Лили все още беше с ежедневните дрехи, с които беше в Пайн Гап — джинси, сандали с каишки и суичър. Намръщи се. Харесваше си джинсите. Бяха много модерни и струваха цяло състояние.
Хлоя се върна от гардеробната на Йоланте с червена рокля и обувки с високи токчета.
Йоланте заоглежда Лили, за да прецени фигурата ѝ.
— Колко си пораснала! Почти колкото мен си на ръст. Като сестри сме! Ето, облечи това.
Намръщената Лили взе роклята.
Умът ѝ се опитваше да помири това, което чуваше, с видяното — Йоланте говореше за бални рокли и банкети все едно не е било нищо, все едно баща ѝ и другите като него не се биеха отчаяно за живота си.
— Как можеш да мислиш за такива неща, когато навън умират хора? — попита тя.
Йоланте наклони глава.
— Скъпа! Дете! Нещата са такива. Били са такива в продължение на хиляди години. Повярвай ми, не можеш да прекратиш тези Игри. А сега бъди мила и облечи тази прекрасна рокля.
Въпреки нежеланието си Лили се подчини.
Йоланте се усмихна.
— Сега седни и Хлоя ще ти направи косата и ще те гримира. Тя е абсолютна магьосница.
Лили седна пред единственото огледало в стаята и остави Хлоя да свърши каквото трябва.
Погледна се в огледалото и си даде сметка колко се е променила през последните осем години. Вече не беше онова кльощаво момиче с големи кафяви очи и маслинена кожа, което боядисваше връхчетата на косата си в розово и носеше блещукащи кецове.
Беше станала жена. На двайсет, стройна и — харесваше ѝ да си го мисли — привлекателна. Кафявите ѝ очи и маслинената ѝ кожа сияеха — доказателство за египетския ѝ произход. В кафенетата около Станфорд момчетата често я заговаряха и я канеха да излязат. Макар че рядко се обличаше официално, знаеше, че изглежда добре с рокля и на високи токчета.
— Имаш страхотни рамене! — отбеляза Йоланте и окачи диамантена огърлица на шията на Лили. После свали презрамките на балната рокля от раменете ѝ. — Никога не прикривай тези рамене. Мъжете ще полудеят, като ги видят. Боже мой, невероятна си!
Лили стана и се видя в цял ръст в огледалото. Жената, която я гледаше оттам, я изненада.
Роклята, така червена и обгърнала тялото ѝ, така открита на деколтето — диамантите, ярки, блещукащи — и косата ѝ — идеално сресана, но и младежка. И гримът — минимален и пестелив, но въпреки това изкусно привличаше вниманието към най-хубавото — големите бадемови очи. Лили никога не се бе виждала толкова изискано облечена.
— Да — каза Йоланте. — Така е чудесно. Този дебют трябваше да се състои отдавна. Време е, скъпа, да те представим пред аристократичното общество.
Въведоха Лили в изящна трапезария.
Четири огромни каменни колони — всяка изваяна като дърво, увито с лиани — поддържаха красив релефен таван на височина трийсет метра над пода. На предната стена се открояваха четири големи щита, всеки с различна форма, на които бяха изрисувани необикновени изображения и девизи на латински:
— Гербовете на четирите царства — обясни Йоланте, когато проследи погледа на Лили. — Земя, Море, Небе и Долен свят.
В средата на трапезарията гордо стоеше огромна мраморна скулптура на мускулест гръцки герой, който се бори с минотавър. Беше колосална — двете фигури бяха високи поне по три метра. От колана на героя висеше голям боздуган.
— Херакъл и критският бик — прошепна Лили. — Седмият му подвиг.