— Наблюдателна си — каза Йоланте. — Повечето хора смятат, че е Тезей, а не Херакъл. Как разбра, че е Херакъл?
— По боздугана на кръста му — отговори Лили и посочи статуята. — В гръцката митология Херакъл е известен с боздугана си.
Трапезарията постепенно се изпълни с аристократите, наблюдавали Игрите.
Бяха трийсетина и всички носеха официално вечерно облекло — шити по поръчка смокинги за господата, бални рокли за дамите, плюс огърлици и обици, обсипани с диаманти.
Всички взеха коктейли; струнен квартет започна да свири камерна музика.
Шут с ръст на джудже с червен дяволски костюм и боядисано в червено лице подскачаше и тичаше през тълпата и правеше вълшебни фокуси.
Лили влезе в залата с ослепителната червена рокля и всички разговори секнаха. Дори шутът замръзна на място между подскоците, за да я огледа.
Лили се сепна, почувства се смутена и объркана.
— Заради роклята ли е? — прошепна на Йоланте.
Тя ѝ се усмихна покровителствено.
— Не е заради роклята, скъпа. Заради самата теб е. В света на древните царе и чистите родословия ти си най-желаната партия на планетата.
За щастие моментът приключи и разговорите бяха възобновени. Лили имаше възможност да разгледа четирите герба на стената.
Гербовете по принцип, знаеше тя, разказват някаква история. Всяка малка подробност трябва да има смисъл, независимо дали е орнамент, или самият щит.
На първия, герба на Земя, най-горе имаше корона, а на щита бяха изобразени три пирамиди.
Лили реши, че това са пирамидите от Гиза в Египет, защото най-голямата, вероятно Великата пирамида, беше огряна от светъл лъч отгоре. Лили беше виждала същото това изображение и преди — по време на соларното събитие, завъртането на Тартар, заради което Джак, тя и техният разнороден екип трябваше да открият Седемте чудеса на древния свят.
Прочете девиза: Ad Majora Regis Gloriam.
— „За прослава на владетеля“ — преведе на глас.
Йоланте кимна.
— Да, моят дом, Царството на Земята, понякога наричан Deus Rex, изпитва особена почит към нашия владетел, тъй като Царят на Земята обикновено е най-богатият и силен от четиримата царе.
Лили се вгледа във втория герб — Царство на Морето.
Най-отгоре на герба имаше тризъбец, а на щита беше изобразен древен град край вода. В града имаше пирамида, сграда с купол, два обелиска и подобна на морски фар конструкция, очертани на фона на ярко слънце.
Девизът, A Magnitudine, Vires, се превеждаше като „От големината, сила“.
— Хубав тризъбец — отбеляза Лили.
— Великият древен цар на Морето го е размахвал в сражения преди много столетия. Оттам е произлязъл митът за морския цар Нептун и неговия тризъбец.
Лили разгледа третия герб — Небе.
На щита му беше изобразена планина — три върха, като над най-високия и тъмния имаше звезда, обрамчена от слънцето.
Единствено щитът на този герб, забеляза Лили, нямаше остри ръбове. Всичките ъгли и точки бяха заоблени в меки извивки.
— Защо този няма остри ъгли? — попита Лили.
— Царството на Небето е най-духовното сред четирите легендарни царства. То е пазител на древните знания и ритуали и се гордее с миролюбието си. Меките извивки в ъглите на царския герб са израз на тази миролюбива същност.
— Potestatem ex Alto — каза Лили. — Означава „Власт от горе“. Това не е особено миролюбиво. Също както тези игри.
— Не всяка власт е физическа — отвърна Йоланте. — Освен това дори тези, които проповядват мир, понякога трябва да се изправят и да се бият.
Лили погледна към последния герб — на Хадес, на Долния свят.
Само на този от гербовете не беше изобразено слънце — определено беше тъмен и мрачен.
Също така, вместо стилизиран орнамент отгоре от двете страни имаше рога, като на бик. Изображението беше на стръмна планина с укрепления и кули по нея. Зад мрачната планина вместо слънце се виждаха извитите като пипала ръкави на галактиката Хидра.
Йоланте обясни:
— В момента седим в тази планина.
— Прилича на Айфеловата кула — подхвърли Лили.
— А може би Айфеловата кула прилича на нея — отвърна Йоланте.
Лили прочете девиза — Ad Majora Natus — и се намръщи.
— Странно — каза тя. — Само този не е свързан с власт или сила. Ad Majora Natus означава…
— „Роден за по-големи неща“ — чуха глас зад себе си.
Лили се обърна. Пред нея стоеше самият цар Хадес, който впери поглед в очите ѝ.
— Новият Оракул — каза Хадес. — Чест и удоволствие е да се срещнем при по-подходящи обстоятелства, а не в онези грубо направени вагони. Боя се, че не ни представиха както подобава.