Хадес изглеждаше много по-внушителен отблизо. Тъмните му очи пронизваха. Черната му брада беше идеално оформена. В тъканта на поръбения с алено костюм бяха вплетени фини символи. От глава до пети Хадес беше истински древен властелин.
На крачка зад него чинно стоеше церемониалмайсторът на игрите Вахерон.
От другата му страна, като бодигард, стоеше гигантски мъж с блестящ шлем, оформен като глава на куче. Бронята му беше удивително модерна — изцяло от кевлар и карбонови фибри. Двата пистолета глок на бедрата му също бяха модерни.
— Да, разбира се. Здрасти — каза Лили на Хадес с умишлено неофициален тон. — Аз съм Лили Уест.
Хадес разбра какво прави и се усмихна снизходително.
— Здравейте, госпожице Лили. Името ми е Антони Михаел Доминик Десакс, четвърти с това име назначен маршал на Франция и пети с това име на престола на Долния свят.
— Десакс… — повтори Лили тихо.
„Не — помисли си, — не може да бъде.“ Прогони тази мисъл.
— Харесва ми девизът ви — добави тя. — Тъкмо казвах на Йоланте, че не е като другите три. Те говорят за сила, власт и слава, но не и вашият. Как го тълкувате?
Хадес кимна, беше впечатлен.
— Моят дълг е древен, по-голям от дълга на всички останали, така че девизът на моя дом говори за това. Не искам да проявявам неуважение към другите царе. Всички те са забележителни мъже от забележителни династии. Аз обаче съм роден, за да се грижа за това историческо царство и да съм домакин на тези важни игри. Буквално съм роден за тези велики дела.
— Като организирането на това зловещо представление? — попита Лили. — И да се държите като кръвожаден римски император?
— Ако убиването на хора е част от големия ми дълг, трябва да го правя, дори и да не ми харесва. Много от ритуалите в днешния свят са загубили първоначалния си смисъл и са се превърнали в кухи церемонии, но ритуалът зад Големите игри не се е загубил. Те не се провеждат за мое удоволствие. Провеждат се поради определена причина. Те са сигнал, че ние, обитателите на тази планета, все още заслужаваме съществуванието, което ни е дадено.
— Сигнал към кого?
Хадес я погледна съсредоточено.
— На този свят има много неща, които не могат да бъдат обяснени, млада госпожице. Някои от тях са виждали всички — древни постройки като пирамидите или Стоунхендж, подземни храмове светилища като Машината, която баща ви възстанови. Кой според вас е построил тези чудни неща? Хората ли? А може би някакви по-древни същества? Запитайте се как така на тази далечна планета се е зародил живот? Сигурен съм, знаете за Камбрийския взрив, внезапната поява на сложен живот на Земята преди 500 милиона години. Какво го е причинило? Как е започнал животът на тази планета?
— Човечеството е наблюдавано отдалече много дълго и от време на време — чрез ритуали като завъртането на Тартар, Тъмната звезда на Нептис и Игрите на Хидра — се налага да доказваме, че сме достигнали ниво на развитие, което позволява да продължим да съществуваме — завърши той.
Лили си отбеляза „завъртането на Тартар“ и „Тъмната звезда на Нептис“. Двамата с Джак бяха изиграли ключова роля в епизодите с Тартар и Тъмната звезда.
Хадес продължи:
— В случаите с Тартар и Нептис същественото древно познание е било изгубено и се наложи да бъде преоткрито. Някои от другите царства взеха участие в търсенето. Участва и Йоланте.
Хадес ѝ кимна и тя се поклони елегантно.
— Аз лично не участвах — продължи той. — Ако светът трябва да загине заради изгубено поради небрежност познание, така да бъде.
— Тук обаче нямаме загубено древно познание. Тези игри никога не са били забравяни. И ролята, която изпълняват, е важна. Когато поставим златните сфери на местата им — първо пет, после четири — ще покажем на Древните, че като хора заслужаваме да живеем. Ако при това загиват мъже, значи умират за благородна кауза. — Поклони се — истински достолепен домакин. — Извинете ме, госпожице Лили. Трябва да обърна внимание и на другите си гости. Наслаждавайте се на вечерта. Не можете да си представите каква радост е присъствието ви тук.
Отдалечи се, следван от бодигарда с кучешки шлем. Вахерон остана на място, вперил в тях изцъклен поглед.
— Свещени Оракуле, наистина е чест — каза на Лили и се поклони ниско.
Когато се обърна към Йоланте, изражението му се бе променило — сега лицето му сияеше от чиста радост. Усмихна се и показа редица развалени пожълтели зъби.
— И, ах, принцеса Йоланте, както винаги е изключително удоволствие да ви видя. Ако имате нужда от нещо по време на престоя си тук, моля потърсете ме. Ще бъда ваш покорен слуга.