Церемониалмайсторът се поклони още веднъж, целуна ръка на Йоланте и се отдалечи.
Лили я погледна и отбеляза:
— Мисля, че някой си пада по теб.
Йоланте направи гримаса.
— Мосю Вахерон отдавна е лоялен слуга на Хадес и негов емисар в другите царства. Той е от тези, които обичат компанията на висшата класа. Повече от всичко на света желае да се ожени в аристократично семейство, за да влезе официално във високите социални слоеве, за които толкова копнее. Аз имам династична кръв и не съм омъжена. Поради това не престава да ме ласкае.
— Ти харесваш ли го?
— Този човек е прасе — отговори Йоланте. — Отвратително, амбициозно прасе. Не бъркай знатния произход с абсолютната власт. Може да имам почти неограничени ресурси на мое разположение, но не съм свободна да правя всичко, което поискам. Най-напред, не аз решавам за кого да се омъжа. Моят цар ще реши. И ще вземе това решение въз основа на най-разнообразни причини, много от които са стратегически и политически. Ненавиждам Вахерон, но ако бъде решено, че ще е от полза да се омъжа за него, няма да имам думата по въпроса.
Лили погледна отдалечаващия се Вахерон.
Замисли се за Йоланте. През годините тя се бе проявявала и като смъртен съперник, и като удобен съюзник на семейството ѝ. Това беше най-безмилостно неморалният човек, когото Лили бе срещала, но в момента не можеше да не изпитва жалост към нея.
След като Вахерон си отиде, Йоланте поведе Лили през тълпата аристократични особи.
Лили видя неколцина, които познаваше от вестници и списания — предимно хора от кралските семейства на Англия и Дания — но останалите не познаваше. Това бяха сенчестите управници на света.
Видя голям телевизионен екран със списък:
Бойците. Имената на загиналите бяха задраскани. Името на баща ѝ беше сред представителите на Царството на Земята — капитан Джак Уест младши, Австралия.
Изведнъж пред нея застана мъж, облечен с червена одежда на католически кардинал, и закри телевизионния екран. Имаше тънък мустак, шарещи очи и се усмихваше с нескривана радост.
Лили се изненада. Можеше да се закълне, че е виждала този човек някъде.
— Млада госпожице, каква висока чест! Да срещна Оракула на Сива! — възкликна той, хвана ръката на Лили и се поклони.
„Разбира се, че е чест“, помисли Лили. От известно време знаеше, че католическата църква е съвременно въплъщение на древния египетски култ към слънцето, култа към Амон Ра. От свещеническите одежди с ярки слънца до многото обелиски, украсяващи Рим и Ватикана, всичко в църквата беше посветено на култа към слънцето. За един кардинал наистина би било чест да се запознае с човек, произхождащ от древен египетски царски род.
— Лили, това е кардинал Рикардо Мендоса — каза Йоланте. — Кардинале, това е Лили Уест, истинска дъщеря на последния Оракул.
Кардиналът огледа Лили от главата до петите по начин, който никак не ѝ хареса. Направи го като купувач на коне, който оценява млада кобилка.
— На колко години си, Лили? — попита той.
— На двайсет.
— И още си девица?
Въпросът свари Лили неподготвена. Кой пита такива неща?
— С цялото ми уважение, кардинале, това не ти влиза в шибаната работа.
Кардинал Мендоса оглеждаше съвършено безсрамно гърдите и корема ѝ. Сякаш дори не я чу.
— Няма значение. Великолепна си такава, каквато си. Просто великолепна…
Въпреки че се чувстваше отвратително, Лили не можеше да се отърси от чувството, че е срещала този човек и преди.
И тогава си спомни.
Не се бе запознавала с този човек, беше го виждала — в Пайн Гап, при инструктаж за сигурността, по време на мисията за откриване на Шестте камъка на Рамзес.
Беше видяла снимката му заедно с някакви биографични данни на компютърен екран.
След смъртта на жестокия отец Франциско дел Пиеро по време на мисията за Седемте древни чудеса кардинал Рикардо Мендоса беше назначен за ръководител на най-силния орган на църквата, Конгрегацията за доктрината на вярата — орган, някога бил известен под друго име: Инквизиция.
Мендоса беше експертът на Католическата църква по древността и съветник по въпросите, свързани с Deus Rex, владетелите богове от Царството на Земята.
Мендоса се усмихна злокобно.
— Един ден ще станеш прекрасна съпруга на някой мъж с късмет, Оракуле. Наслаждавай се на Игрите.
Отдалечи се и остави Лили с чувството, че я е омърсил.
— Това беше гадно — каза тя.