Йоланте сви рамене.
— Църквата има своето предназначение. Това, че е решила да бъде само от мъже, е срамно. Не е добре за самите тях. Влияе на мисленето им, притъпява умовете им. Ела… искам да те запозная с още хора.
И поведе Лили към двама млади благородници, близки до нейната възраст. Единият беше персиец — пълен, червендалест и запотен. Стискаше чаша вино и пиеше от нея на големи глътки. Вторият младеж гледаше в противоположна посока. Беше добре сложен, чернокос.
Обърна се и се усмихна.
При вида му Лили замръзна. Стомахът ѝ се сви.
Беше Дион. Дион Десакс от Станфорд.
— Здравей, Лили — поздрави я той със съвършената си уверена усмивка.
Умът на Лили се понесе във вихрушка.
Както много други момичета на нейната възраст, в мрачните си моменти и тя се бе питала защо този очарователен младеж кани точно нея да излязат заедно, след като има толкова много други момичета, от които да избира.
Надяваше се да е било заради нещо специално у нея — било то ум, външна привлекателност или поне усмивката ѝ.
Последното, което би си помислила, беше, че някой в Станфорд знае тайнствената ѝ биография и че ще я ухажва заради нея.
Сега обаче изглеждаше, че е точно така. Дион бе знаел.
Беше знаел от самото начало.
Лили се почувства предадена, излъгана, измамена. По-лошо. Чувстваше се глупачка.
Йоланте ги представи.
Посочи дебелия принц и каза:
— Лили Уест, позволи ми да ти представя принц Джордж Халил, братовчед от дома на Хадес. — След това посочи хубавеца. — И принц Дионисий Десакс, първороден син на нашия домакин, кронпринц и престолонаследник на Долния свят.
Дион целуна официално ръката на Лили.
— Вече се познаваме. Не очаквах да я видя тук, на Игрите, но се радвам, че я виждам.
Вгледа се с дълбоките си кафяви очи в нейните. Нахаканото му изражение казваше: „Да, знам коя си, от самото начало“.
Лили забеляза две хубавички принцеси, облечени в скъпи розови рокли, да наблюдават разговора им внимателно и да оглеждат хубавия син на Хадес.
След това дебелият, Джордж, развали момента, като изтърси:
— Та как ти харесват Игрите досега, Лили?
Лили се сепна.
— Научавам много — отговори уклончиво.
Принц Джордж продължи с пиянско заваляне:
— Ами, аз мисля, че са просто брилянтни. Бойци, минотаври, лъскави мечове, взривени глави, смъртни битки. Брилянтни! Видя ли как Петият воин се справи с Гурката в края на последното изпитание? Моментът беше на живот и смърт. Боже, това е просто чудесно забавление!
Лили го погледна накриво.
— Забавление? Смяташ, че всичко това е забавление?
— Разбира се! Искам да кажа, да, разбира се, някои от тях умират. Обаче нямат царска кръв, нали? За тях е чест да умират пред нас.
Лили се вторачи в дебелия пиян принц.
А той сниши глас и продължи със заговорнически шепот:
— И ще става по-хубаво. Знам от надежден източник, че арената за Четвъртото изпитание ще е просто изумителна. Вахерон също ми каза, че ще можем да видим воина на Хидра. А Петото изпитание ще е с мащаб, невиждан досега на Игрите. О, какво удоволствие е да си тук, какво удоволствие!
За щастие в този момент звънна камбанка, която прикани гостите да заемат местата си около масите за хранене.
Дион се наведе към Лили.
— Моля те, прости му, прости и на мен. Наистина не знаех, че ще си тук, честно. Ако успея да уговоря с баща ми, ще се радвам да седнем заедно да хапнем по-късно, за да мога да ти обясня. Сега ми позволи да те придружа до масата ти.
Вдигна лакът към нея…
… Лили не сложи ръката си върху неговата.
Двете хубави момичета наблизо изпъшкаха ужасени.
— Йоланте ще ме заведе — каза Лили троснато и тръгна към масите.
Лили седна до Йоланте заедно с шестима други членове на царския дом.
В гигантската трапезария с каменни стени имаше пет маси. Четири бяха за царските дворове и една — поставена по-високо от останалите — за Хадес и другите трима царе.
От двете страни на масата им, като огромни статуи, стояха воините с лъвски глави от Второто изпитание, с водната яма. И двамата бяха едри, но не колкото бодигарда на Хадес с маска на куче, който както обикновено стоеше зад господаря си.
Лили наблюдаваше четиримата царе с любопитство.
Всички бяха достолепни на вид мъже на около шейсет. Изглеждаха наблюдателни и във видимо добро здраве. Всъщност колкото по-внимателно ги оглеждаше, толкова повече ѝ приличаха на съвременни изпълнителни директори на някоя фирма, а не на царски особи.