По средата между петте маси, на видно място, имаше олтар, на който бяха поставени златните сфери от Второто и Третото изпитание.
Лили ги видя от толкова близо за първи път — бяха ослепителни. Наистина изящни.
Бяха големи колкото волейболна топка и излъчваха някакво неземно сияние, което идваше от вътрешността им.
Лили се вгледа в тях по-внимателно и ахна.
На всяка от златните сфери беше изобразена Земята, с очертанията на континентите. Бреговите линии не бяха съвсем точни — като че ли отговаряха на света от друго, по-старо време.
Това не бяха просто златни сфери — бяха златни глобуси.
— Какво точно представляват сферите? — попита Лили.
— Много стари са — отговори Йоланте. — Открай време се пазят в свещено хранилище тук, в Долния свят, което се отваря само когато се отвори Звездната камера.
— От какво са направени?
— В предишни епохи се е смятало, че притежават силата на боговете — обясни Йоланте. — С развитието на знанията и мъдростта на човечеството обаче нуждата от божествени обяснения е отпаднала. Днешният цар Хадес е мъдър и любознателен човек. Когато преди малко повече от месец хранилището се отвори, той проведе някои експерименти със сферите и установи, че са от вид кварц, който се среща тук, на Земята. Кварцът е много особена субстанция. Има проводимост. Може да запаметява вибрации и резонанси, нещо като природен хард диск. Хадес ми каза, че всеки от тези златни глобуси има вътрешна енергия, която пулсира с честоти, невиждани никъде в природата и непознати на науката.
— Вътрешна енергия?
— Каквото и да е, съдбата на човечеството зависи от него — отговори Йоланте. — Защото поставянето на тези сфери по местата им ще отклони приближаващата галактика Хидра.
На масата на Лили седеше и победителят в Третото изпитание, командосът от САС майор Грегъри Бригам.
Като победител в последното изпитание беше поканен на царския банкет и беше почетен гост.
Лили седеше сред украсените с бижута жени и разполагащи с власт мъже, тези сенчести управници на света, и само клатеше глава.
Предпочиташе да яде хамбургери с Джак всеки ден от седмицата.
В този момент се разнесе музика и шутът джудже изскочи на сцената, придружен от минотавър. Маскиран като дявол, започна да прави физиономии и да танцува весело.
Аристократичните особи се разсмяха.
— Ах… Мефистофел… — въздъхна някой недалеч от Лили.
Тя огледа шута по-добре и гледката я изплаши.
Кожата на лицето му беше червена, но не от грим. Червеното беше татуирано. И две триъгълни кости бяха имплантирани под кожата на челото, за да създават много реалистична представа за рога. Най-плашещи от всичко обаче бяха зъбите на малкия човек — изпилени като остри триъгълници.
Това не беше детски клоун. Всичко у Мефистофел беше жестоко, противно, дори демонично.
Червеният шут започна да боде и мушка минотавъра с малък червен тризъбец.
Бодваше го бързо и правеше салто между краката му, докато той се обърне, после го бодваше пак.
Цялата сцена беше пародийна версия на борба с бикове. В един момент минотавърът се спусна след шута, но той отстъпи крачка встрани, като размаха във въздуха въображаема мантия на тореадор.
Публиката се смееше и ръкопляскаше.
След това шутът извади от колана си странно оръжие — дървена дръжка, от която на къси вериги висяха тежки месингови топки.
— Това е кистен — прошепна Йоланте на Лили. — Старинно оръжие, което се овладява много трудно.
С ловко движение на китката Мефистофел размаха кистена, при което двете топки се завъртяха толкова бързо, че престанаха да се виждат.
После, с леко дръпване, изведнъж полетяха напред и се забиха в слепоочията на минотавъра, при което шлемът му кошмарно хлътна навътре.
Получовекът с бича маска замръзна. Под пукнатия шлем започна да се стича кръв, но той остана изправен.
Лили остана като ударена от гръм.
До нея Йоланте продължаваше да яде ордьовъра си. Извади парченце маруля измежду зъбите си.
Публиката изпъшка, после заръкопляска с възхищение.
Погледът на Лили срещна очите на малкия червен шут и видя в тях възторг и злост.
Докато измерваше Лили с поглед, шутът ритна все още изправения минотавър зад гърба си.
Минотавърът се строполи на сцената с глухо тупване. Беше мъртъв. Шутът се поклони театрално на публиката.
Тя заръкопляска ентусиазирано.
— Наистина съм в ада — прошепна Лили.
Докато Лили вечеряше сред лукс и разкош, Джак, Алби и Скай Монстър седяха заедно в студената желязна клетка и се хранеха от метални купички.