Макар че купичките бяха съвсем прости, храната беше доста добра — паста, ориз, пиле. Храна за мъже, които се нуждаят от много енергия.
До Джак се гушеха двете кучета, големият лабрадор Аш и малкият пудел Рокси.
Пред всички тях — със свален бичи шлем и превързан ранен крак — беше минотавърът, когото Джак бе спасил в края на Третото изпитание.
Докато гледаше косматия получовек и широкото му чело, сплеснатия нос и срасналите вежди, Джак се замисли за думите на Йоланте, че минотаврите били чистокръвни неандерталци.
Археолозите и антрополозите някога бяха смятали, че homo sapiens — съвременният човек — е изтребил по-дребните на ръст неандерталци.
По-нови теории обаче твърдяха, че неандерталската популация не е била унищожена, просто е намаляла и в някои региони се е смесила с homo sapiens. Тоест, че е напълно възможно по-ниският, по-прегърбен и малко по-космат колега в офиса ти да има някакъв процент неандерталска кръв във вените си. Освен това никой не подлагаше на съмнение възможността общност от неандерталци да е оцеляла в някоя древна отдалечена местност.
Освен това, поради прегърбената стойка и издадената челюст, интелигентността на неандерталския човек никога не е била оценявана високо. Смятало се, че можел да прави груби оръжия и постройки, да брои до десет и да говори — и толкова.
Кучетата на Джак реагираха посвоему на косматия получовек.
Аш, невъзмутима както винаги, просто не му обръщаше внимание. Рокси, също както обикновено, влезе в ролята на куче пазач — гледаше минотавъра подозрително и ръмжеше.
— На. — Джак подаде купата си с паста на получовека. — Хапни.
Косматият боязливо взе купата.
— Можеш ли да говориш? — попита го Джак.
Косматият кимна.
— Малко.
— Как се казваш?
Минотавърът посочи една татуировка на лявото си рамо: Е-147. Джак си спомни, че минотавърът, който го бе нападнал в килията му, имаше подобна татуировка на рамото.
— Аз… Минотавър Е-147 — добави неандерталецът.
— Добре. Аз съм Джак.
— Джак? — каза получовекът, като положи усилие да изговори думата. — Джак.
Рокси залая срещу него и той подскочи.
Джак я потупа по гърба.
— Не ѝ обръщай внимание. Опитва да ме пази.
Косматият каза:
— Джак помогнал Е-147, когато минотаври бяга. Защо?
— Не обичам да оставят когото и да било да умре — отговори Джак.
Е-147 го погледна в очите.
— Е-147 умрял без Джак помощ. Е-147 благодари Джак. Е-147 мисли Джак приятел.
— Разбира се — каза Джак. — Това е Скай Монстър, това е Алби…
— Защо Джак държи кучета? — прекъсна го Е-147. — Яде тях по-късно?
— Какво?! О, не. — Джак поклати глава. — Ние не ядем кучета. Кучетата са мои приятели. Добри приятели.
— О… — Е-147 като че ли се натъжи от чутото.
— Кажи ми — подкани го Джак, — колко минотаври има тук?
— Много — отговори Е-147. — Минотаври Ен, минотаври Ес, минотаври Е, минотаври У.
Джак разбра за какво става дума: Север — N, Юг — S, Изток — E и Запад — W. Минотаврите, където и да живееха, бяха разделени по географски зони.
— Къде живеят минотаврите? — попита той.
— В минотавър град. Казва Дис. Подземен град, голям. Защитава единствен вход от земя към Долен свят.
— Подземен град? — намеси се Алби.
Джак се обърна към него.
— Йоланте спомена, че Хадес имал хиляди такива симпатяги. Е-147, колко минотаври Е има?
Е-147 отговори:
— Най-голям номер Е-900.
Джак кимна.
— Четири групи минотаври, по близо хиляда в група. Говорим за поне няколко хиляди.
— Исусе! — изпъшка Скай Монстър.
Джак се обърна отново към Е-147.
— Ако нямаш нищо против, просто трябва да те попитам какво си ти?
Е-147 наклони глава на една страна и се намръщи.
— Аз… Е-147. Аз… мен.
Джак се усмихна вътрешно.
— Съжалявам. Не трябваше да те питам това. Така е. Ти си ти.
В този момент се чу друг глас — мъжки глас, на млад мъж.
— Джак? Джак Уест младши? Това си ти…
Джак се обърна.
През решетките на вагона със заложници, през две клетки, видя млад американски морски пехотинец с бойни панталони и маслиненозелена тениска.
Познаваше го добре, но не го бе виждал отдавна. Лейтенант Шон Милър, позивна Астро.
Познаваха се от много отдавна, още от мисията за Шестте камъка на Рамзес.
Не започна добре — в началото на мисията Астро беше вкаран в международния екип на Джак като представител на Съединените щати. Това, което Астро и Джак не знаеха тогава, беше, че сенчестият началник на Астро у дома е бащата на Джак — полковник злодей, известен като Вълка — чиито планове не бяха толкова благородни, колкото Астро бе смятал.