По време на ожесточена битка при гигантски подземен храм светилище в Япония Астро бе предал Джак, мислейки, че постъпва правилно, и бе взел страната на Вълка. Малко след това обаче бе прострелян и Вълка го бе сметнал за мъртъв.
Тогава го спаси Джак. Оттогава двамата бяха приятели.
— Астро? — отвърна Джак. — Как се забърка във всичко това?
— Както и ти, предполагам — отговори младият морски пехотинец. — Намерили са досието ми, видели са, че съм се занимавал с тези древни истории, и ме потърсиха. Но се чувствам ужасно — заради мен тези момчета също се оказаха забъркани.
Джак видя, че Астро е в една клетка с още трима американски морски пехотинци, двама мъже и една жена. Жената се изправи, за да види Джак по-добре.
Беше много впечатляваща. Ръстът ѝ беше гигантски, поне метър осемдесет и пет, главата ѝ беше бръсната, усмихваше се мрачно.
Това бе едрата жена, която Джак бе видял по време на Третото изпитание, окована за друг морски пехотинец, който беше с тъмни очила. В клетката помежду им сега нямаше никого — беше полупълна с втечнен камък, а обитателите ѝ бяха пожертвани по време на Третото изпитание. До този момент Джак не бе предполагал, че са толкова близо до морските пехотинци.
Познаваше я, но не я бе виждал от дълго време — от една тайна операция на американските и австралийските специални части през деветдесетте.
— Това Джак Уест младши ли е, или очите ми ме лъжат? — попита едрата жена. — Фамозният Ловец, най-голямото котенце в страховитите австралийски САС?
— Какво прави на такова място мило момиче като теб, Джина? — отвърна Джак.
Жената се ухили. След толкова много години не се бе променила никак.
Казваше се Джина Нюман, от Морската пехота на Съединените щати, позивна Майката си трака — или само Майка.
— Какво стана с теб, Джак? — попита Майка. — През деветдесетте беше огън. В първата десетка на света. Ами избяга от Ирак, в Пустинна буря, със собствения самолет на Саддам Хюсеин, и беше станал легенда, наистина. После изведнъж изчезна. Изпари се. Къде, по дяволите, се дяна?
— Една мисия стана мой живот — отговори Джак. — През 96-а, ме изпратиха да защитавам едно малко момиче и това продължи до 2008-а. Осинових момичето. Ожених се. Открих, че съм част от древно пророчество.
— Пророчество? — учуди се Майка.
— Знаеш ли, някак си се свиква с епичната и историческата страна на всичко — каза Джак.
— Да, наистина не съм виждала нещо толкова откачено, откакто Цирк дьо Солей беше във Вегас — изсумтя Майка. — Смахната френска циркаджийска дивотия! Имаш ли някаква идея как да се измъкнем от тази перверзия?
— Още не. Още преодолявам изненадата си — отговори Джак.
— А пазиш ли още онзи самолет, който отмъкна от Саддам?
— „Халикарнас“ ли? Не, за съжаление. Загубих го, когато трябваше да се добера до едно голямо подземно светилище. Жалко. Сега имам друг. Отмъкнах го от един монархически задник, след като го убих. Руска имитация на „Конкорд“ е. Бърз.
Джак кимна към мрачната обстановка.
— Как попадна тук? Това не прилича на редовна операция на морската пехота.
— Казах ти, вината е моя — обади се Астро. — Бях на обиколка, в Афганистан. База Ледърнек, в Кандахар. Извикаха ме в една палатка и там беше командващият на морската пехота. Чакаше ме. Около него стояха някакви типове с костюми. Знаеха много — питаха ме за мисията ни през 2008-а, за Шестте свещени камъка, за пророчеството за Петимата велики воини и така нататък. След това попитаха за Майка и нашия командващ офицер, капитана. Искаха да им кажа дали знам нещо за тях и за група на име „Маджестик-12“. Не знаех нищо. Само им казах, че това са двама от най-добрите морски пехотинци, които съм срещал. Добавяш към тях Томахавката и получаваш невероятен екип.
Погледна към другите двама морски пехотинци, които седяха под високата до кръста ламаринена стена на клетката, извън полезрението на Джак.
— Извинявай, но тук има някой, с когото мисля, че трябва да се запознаеш.
Най-старшият морски пехотинец се изправи и Джак успя да го огледа. Беше строен и силен, с твърди жилави мускули. Тъмната му коса беше остригана, за да могат да имплантират взрива в тила му, лицето му беше загоряло от слънцето и красиво. Сега не носеше огледалните тъмни очила, така че Джак видя очите му.
Привлякоха вниманието му.
Два кошмарни белега — по един на всяко око — прорязваха кожата вертикално, през клепачите.
Астро ги представи един на друг:
— Капитан Джак Уест младши, служил в австралийските САС, позивна Ловец, запознай се с капитан Шейн Скофийлд, американска морска пехота, позивна Плашило.