Морският пехотинец с белезите на очите се втренчи в Джак, после кимна.
— Капитане — каза предпазливо и погледна дланта му. — Каква е тая ръка?
Джак погледна към титановата си лява ръка. Една от причините да носи ръкавица на нея и фланелка с дълъг ръкав беше, че не искаше да привлича вниманието на хората. Плашилото обаче я бе видял веднага.
Джак би могъл да каже, че е последна дума на техниката, напълно подвижна управлявана с мотор ръка, направена от покойния му ментор Магьосника, след като истинската му ръка бе изгорена от внезапно потекла лава край вулкан в Уганда, но каза само:
— Загубих старата в лоша ситуация. Тази е по-добра.
— Хубаво. Какво знаеш за това място и за тези игри? — попита Плашилото.
— Не много повече от вас — отговори Джак. — Упоиха ме и ме отвлякоха. Свестих се в килия и веднага ме нападна минотавър с нож. Ти?
— Доведоха ни тук под фалшив предлог — отговори Плашилото. — Задно с Астро, Майка и Томахавката — кимна към последния морски пехотинец в клетката, по-млад и русоляв. — Казаха ми, че ще участваме в съвместна операция с Делта в Южен Афганистан. Качихме се на самолета с момчетата от Делта, летяхме кратко, може би час, а когато кацнахме, се оказа, че сме на отдалечена писта в пустинята, близо до крайбрежие. В Афганистан няма брегове. Той е изцяло на сушата. Бяхме излезли от Афганистан. Пистата, на която кацнахме, не беше нещо повече от заравнена ивица, покрита с трамбован пясък. Никакви сгради, никаква цивилизация. Имаше само един човек, онзи тип, Вахерон, и един пикап, с клетка в каросерията. Типовете от Делта не изглеждаха изненадани. Просто влязоха в клетката.
Кимна към четиримата мъже в съседната клетка.
— Това е майор Джеф Едуардс, позивна Рикошет, и трите жалки приятелчета от Делта Форс. Типични задници от Делта. Винаги се имат за по-добри от теб и се надуват. Подозирам, че са се готвили за това тук. Ние обаче нямахме представа. Както и да е. Качихме се в клетката и сложиха на главите ни черни чували. Когато свалиха моя, открих, че съм сам в килията и един минотавър ме нападна, точно както каза ти.
— Познаваш ли някой от другите бойци? — попита Джак.
Плашилото отново го изгледа подозрително, преценяващо. Джак реши, че е внимателен човек, който не обича изненади.
Накрая Плашилото отговори:
— Едрият афроамериканец ей там, с татуировките по ръцете, е подофицер Дешон Мънро. Морски „тюлен“. Обучен убиец, корав тип. Наричат го Финализатора, защото това му е работата — да довежда нещата докрай. Само него познавам тук.
Джак кимна.
— Добре. Ако Астро гарантира за теб, с мен нямаш проблеми. Мога да му доверя живота си и живота на дъщеря си.
— Ще ми простиш, но ще се въздържа от оценка известно време — каза Плашилото. — Тук, в този момент, нямам доверие на никого.
— Разбирам. — Джак кимна. — Един въпрос обаче. Как изглеждаше онова крайбрежие? Недалеч от пистата, на която сте кацнали?
Плашилото сви рамене.
— Просто гол пустинен бряг. Никакви дървета, нищо живо. Тропическа синя вода, обаче с червеникавооранжево по края. Предвид краткия полет от Кандахар реших, че е някъде на Арабско море, но честно казано, би могло да е навсякъде в региона — Йемен, Оман, Иран, дори Индия.
— В Индия сме — каза Джак. — Знам го.
— Индия? — изсъска Майка. — Мразя шибаната Индия.
— Защо? — попита Джак.
— Защото Индия е дала на света йогата и сега, когато вляза в кафенето да си изпия сутрешното кафе, вътре е пълно с млади сноби с впити трика, които си мислят, че живеят в някаква по-висша небесна равнина, а са всъщност най-обикновени задници, които сляпо следват откачена мода.
Джак си позволи да се усмихне.
Плашилото го погледна сериозно.
— Капитан Уест…
— Джак, моля.
— Капитан Уест. Виждал съм странни неща през живота си. Например с Астро и Майка веднъж оцеляхме при една много необикновена мисия в тайна база, наречена Адския остров. Никога обаче не съм бил на място, което нарича себе си Долен свят, което се управлява от тип, който нарича себе си Хадес, и на което се бия на живот и смърт с типове с бичи и лъвски маски. Моят въпрос е: какво да направим, за да се измъкнем оттук живи?
Джак го изгледа продължително и отговори:
— Не знам. Наистина не знам.
Малко след това в неземната тъмнина около клетките със заложниците всички бойци се унесоха в сън.
След умората от първите три изпитания — минотаврите в килиите, водната яма и кулата — всички спяха непробудно.