Всички, с изключение на Джак. Той не можеше да спи.
Облегнат на решетките на клетката, той се взираше в тъмния Долен свят, към кулата и бездната на Третото изпитание.
Това място го озадачаваше. Долен свят. Пещера ли беше? Приличаше на огромна пещера, но усещането беше различно. Въздухът беше твърде свеж. Обаче не се виждаше и небе — отгоре имаше само мастиленочерна тъмнина. Никакви звезди, никаква луна.
Все още беше буден, когато късно през нощта майор Бригам се върна от банкета и влезе в клетката си. Посрещнаха го неговите хора, но скоро всичко притихна.
Джак остана буден. Мислеше. След това умората натежа, очите му започнаха да се затварят, той задряма…
Събуди го някакво шумолене.
Фигура с роба с качулка мина покрай клетката с бърза и лека походка.
Джак не помръдна. Нямаше представа колко е спал и колко е часът.
Проследи фигурата с очи, без да показва, че е буден. Тя спря пред клетка през няколко клетки от Джак, прошепна нещо на някого вътре и изчезна също толкова бързо, както се бе появила.
Джак я проследи с очи.
„Какво става?“
Поклати глава — не беше сигурен дали сънува, или е буден. Умореният му мозък опита да намери някакво обяснение, но не беше в състояние да стигне много далеч, защото най-накрая умората и стресът от предния ден го връхлетяха и той потъна в безпаметен сън.
Събуди го рязък тласък и дрънчене на метал.
Влакът със заложниците се задвижи бавно по релсите.
Изведнъж в килията на Джак нахлу слънчева светлина и когато се отдалечиха от кулите на Третото изпитание, той видя околността за първи път на дневна светлина.
Алби, Скай Монстър и Е-147 се събудиха от същия тласък и застанаха до Джак край решетката.
В далечината видяха огромна каменна стена, вертикална и леко извита.
— Като че ли сме в кратер от метеор… — каза Алби.
Джак все още не можеше да види цялото, подобно на планина творение, в което беше подвижната им клетка, но сега си даде сметка защо преди не беше наясно дали този Долен свят е в голяма пещера, или не.
Когато погледна нагоре, през решетките на клетката, видя маскировъчна мрежа, която се простираше от място високо над тях до извития горен ръб на каменната стена отсреща.
Камуфлажната мрежа хвърляше доста плътна сянка върху всичко в кратера. Само онзи заблуден слънчев лъч бе успял да проникне. Нощем през мрежата не се виждаха звездите.
Но тя не пречеше на свежия въздух, заради който се губеше усещането за пещера.
Вагоните минаха по завой и Джак видя на вертикалната стена на кратера отсреща нещо друго.
От вертикалната каменна стена стърчаха преградите на огромен вертикален лабиринт. Пред него имаше широко езеро, пълно с жълтеникава, изпускаща изпарения течност.
— Какво е пък това? — изпъшка Алби.
— Това, предполагам — отговори Джак, — е арената за следващото изпитание.
Четвъртото изпитание
Вертикалният лабиринт
Защо ненавиждаме Хадес повече от всеки бог, ако не защото е така твърд и непреклонен?
ИМЕ: ЗАЙТАН ДЕСАКС
ВЪЗРАСТ: 22
ШАНС ЗА ПОБЕДА: 4
ПРЕДСТАВЯ:
ПРЕДСТАВЯ: ДОЛНИЯ СВЯТ
ПРОФИЛ:
Втори син на цар Хадес.
Талантлив боец, воин и историк. Ще бъде там до края.
Класиран 4-ти от 16 като шанс да победи.
ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:
„Зайтан е едновременно мой син и мой боец. Изучавал е всички предишни Игри. Има таланта, уменията и жестокостта, нужни, за да победи. Когато победи, името му ще отеква през вековете.“
Джак застана на нисък каменен мост пред умопомрачителния вертикален лабиринт.
Все още беше бос.
Скай Монстър носеше номер 48 — прекалено големи за него. Обувките на Е също бяха огромни.
Босите му ходила бяха само на сантиметри над широкото езеро.
По миризмата и парите, които се издигаха над повърхността, съдеше, че езерото се подхранва от някакъв серен термален извор.
Вълничките плискаха каменния мост и оставяха след себе си жълта утайка. Изглеждаше неприятно и горещо, а парите имаха токсична, като че ли канцерогенна миризма.
„Не падай в това“, каза си Джак.
Макар да стоеше пред заплетения стенен лабиринт, Джак беше с гръб към него. Гледаше в противоположната посока.
След като направи няколко крачки напред по моста към сернистото езеро, вече можеше да види на дневна светлина планинския палат на Хадес в цялото му величие.