В интерес на истината, след като видя вертикалния лабиринт и си даде сметка какво се иска, за да се изкачиш по него, Джак разбра, че няма голям избор по отношение на придружителите.
Дясната ръка на Скай Монстър беше зле ранена при Третото изпитание — нямаше да може да се изкачва, да не говорим да прескача капани и да виси от ръбове на стени. Лили беше при гостите.
Оставаха Алби и двете кучета.
На Алби можеше да разчита. Хлапето, вече на двайсет и една, беше умно и отговорно. За този лабиринт Джак бездруго би избрал него.
Тъй като Рокси беше по-дребна от Аш, можеше да я носи, както в момента. Беше от полза, че като куче беше склонна да пази. Кой знае, може би пък би могла да подуши бедата преди тях?
Вахерон се провикна:
— Нека Четвъртото изпитание започне!
И лудостта наистина започна.
Другите бойци се спуснаха по ниския каменен мост над вонящото езеро към подножието на лабиринта.
Алби понечи да тръгне напред, но Джак го задържа с ръка.
— Чакай. Още не.
— Защо? — попита младежът.
И тогава се случи.
Двама от бойците — симпатичен млад мъж с алената униформа на отбора на Хадес и един от бразилските специални части, когото Йоланте бе посочила по-рано — се спуснаха преди другите към най-ниското ниво на лабиринта…
… и оставиха придружителите си, общо четирима, да заемат отбранителни позиции зад тях и да препречат пътя на останалите бойци.
Четиримата започнаха да се бият с другите, които искаха да минат по моста.
Раздаваха се удари. Мъже се блъскаха навсякъде. Един падна в димящата вода и изпищя от болка, когато тя го обгърна.
— Господи! — изпъшка Алби.
— Печелят време — каза Джак. — Предположих, че някой ще го направи. Тези четиримата няма да издържат дълго пред всички останали бойци. Буквално се жертват.
Беше прав.
Четиримата защитници на моста скоро бяха победени от нападателите и избутани в смъртоносното езеро, но преди това успяха да свалят трима други придружители. Междувременно техните бойци, човекът на Хадес и бразилецът, вече бяха стигнали второто ниво на лабиринта.
Доста добра преднина.
Джак се обърна към Алби:
— Добре. Сега се съсредоточи. Искам да огледаш лабиринта, да набележиш път през него и да го запомниш.
Алби пребледня.
— Да запомня път през това? Все едно гледам чиния спагети.
— След като влезем вътре, няма да виждаме нищо и ще трябва да гадаем — каза Джак. — Постарай се. Гледай едната половина, ляво или дясно. Така го делиш на две. След това преброй нивата, за да знаем винаги колко далече сме от върха. После опитай да запомниш пътя към изхода.
— Добре, ще… — отговори Алби и изведнъж млъкна. Нещо зад рамото на Джак бе привлякло вниманието му.
Обърна се.
По моста зад тях крачеше абсолютен гигант, който току-що се бе появил от изхода в основата на възвишението на Хадес.
Като двамата воини с лъвски маски горе в лабиринта, този също имаше шлем, но оформен като зъбеща се змия. Имаше съвременна защита за тялото, налакътници и наколенки, оцветени в тъмносиво.
Най-много биеха на очи обаче двата злокобни камшика по един във всяка яка ръка.
Джак ги позна — бе ги виждал в историческите книги.
Бяха особено жестока разновидност на камшика, наречена флагрум и използвана от древните римляни: пет или шест въжета или ивици кожа на дървена дръжка. В края на всяко въже има остриета, които трябва да срежат кожата на жертвата.
Остриетата на камшика на този тип блестяха на дневната светлина.
Горе, в ложата, Вахерон вдигна доволно ръце и извика:
— Дами и господа, приветствайте Хидра! Вече никой не може да се откаже от това изпитание!
Зрителите изръкопляскаха.
Лили гледаше ужасена как Джак и Алби хукват към лабиринта, за да не ги настигне напредващият воин със змийска глава.
— Наляво! — извика Алби на Джак и двамата затичаха към лявата половина на лабиринта. Останалите осемнайсет нива се издигаха вертикално нагоре на височина колкото офис сграда.
Хоризонталните первази, без парапети, бяха тесни и на разстояние от около един и осемдесет.
Нагоре можеше да се напредва по няколко начина.
Първо, можеше да се изкачиш през вертикалните отвори по стъпенките, вдълбани в стената.
Второ, можеше да скочиш над къса шахта и да стигнеш до следващото ниво. Това беше по-трудно — трябваше лоста голям отскок и сила, за да се уловиш за горния перваз, да се изтеглиш на лакти и след това да се покатериш горе.