И трето, лабиринтът беше вертикален, така че можеше ако смееш — да се покатериш по предния ръб на вертикалните прегради, при което трябваше да увиснеш опасно над отровното езеро долу.
Джак мушна Рокси под фланелката си и се улови със скок за перваза на първото ниво. Покатери се горе точно когато един едър американски „тюлен“ — партньор на американския боец Мънро, оставен назад от шефа си, се хвърли към него с нож!
Преди Джак да успее да реагира, Рокси изскочи от фланелката му с лай и ръмжене и захапа ръката с ножа. Увисна на китката на „тюлена“ като териер.
„Тюленът“ се сепна и това даде време на Джак да го улови за ръката и да го блъсне долу в езерото, след като отскубна кучето от китката му.
„Тюленът“ падна с плисък във вонящото езеро, изкрещя от болка и потъна.
Джак сложи Рокси на перваза.
— Добро куче — каза и подаде ръка на Алби.
Алби се покатери на първото ниво при тях.
— Боже, този лабиринт е достатъчно труден — изпухтя Джак. — Обаче да се изкачваш по него заедно с всичките тия задници е наистина проблем. Хайде, да вървим.
Морският пехотинец с позивна Плашилото реши да се изкачва по дясната половина на лабиринта.
Бягаше с Астро и другия морски пехотинец, лейтенанта с пясъчноруса коса Тим Боулс, Томахавката. След като видя лабиринта от влака на заложниците — и си даде сметка каква пъргавина е нужна, за да го преодолееш — Плашилото реши да остави Майка да почива.
След като се изкачи пет нива, екипът му се натъкна на екипа на друг боец — индийски войник с черна превръзка на главата от елитните индийски военноморски специални части, наречени МАРКОС.
Започна схватка, при което индийският командос побягна и остави хората си да се бият с екипа на Плашилото — и да го забавят.
Плашилото избута един от индийците от перваза и той полетя трийсет метра надолу, към смърдящото езеро.
Томахавката сграбчи другия човек на индиеца и двамата се сборичкаха на перваза. Затъркаляха се за миг, после подът под тях се отвори!
Беше капак!
Докато двамата пропадаха, Астро се хвърли напред и сграбчи китката на Томахавката.
Индиецът нямаше този късмет. Падна чак долу и разплиска смърдящата вода.
Джак и Алби също се натъкнаха на по-опасни противници.
Когато стигнаха четвъртото ниво, пред тях се появи мургавият партньор на „тюлена“ Дешон Мънро, оставен назад от шефа му.
Мургавият се хвърли към Джак с нож, но Джак се дръпна, сграбчи китката му и го тръшна с хватка от джудо върху перваза…
… при което установи, че отдолу няма солиден под, а капак. В момента, в който се удари в него, мургавият пропадна надолу и просто изчезна.
Лили, която наблюдаваше всичко това от кралската ложа, видя как „тюленът“ пропада през пода.
Поради коварния механизъм на лабиринта всички капаци под този, през който пропадаше някой, се отваряха едновременно. „Тюленът“ падна в отровното езеро и потъна с болезнен вик.
— О, боже! — изпъшка Лили.
Гледан от кралската ложа, лабиринтът кипеше от движение.
При десетима бойци, всеки от които придружен — поне в началото — от по двама партньори, имаше поне тридесет души, които се катереха, скачаха, търсеха и се лутаха из вертикалния лабиринт.
На Лили ѝ приличаше на мравуняк — заплетена мрежа от хоризонтални и вертикални проходи, по които се движеха хора.
Тогава видя водещите бойци — двамата, които бяха оставили придружителите си на моста, за да забавят останалите — да достигат задънените коридори, в които бяха сферите в горния край на лабиринта.
Първият беше единият от двамата бразилци на Йоланте.
Казваше се Маурисио Коразон и бе служил в специалната част на бразилската армия, известна като Comando de Operações Especiais. След като заедно с петима други войници беше признат за виновен в групово изнасилване на хубава млада секретарка в базата им, беше уволнен позорно и осъден на двайсет години затвор.
След година в мръсен зандан в Сао Паоло местният архиепископ предложи на него и петимата му другари свобода срещу участие в свещена мисия — Големите игри.
След като се бе изкачил по лявата страна на лабиринта, Коразон достигна петнайсетото ниво, на което беше едната от златните сфери.
Пред блещукащата сфера стоеше гигантът с лъвска маска Хаос. Държеше зловещ на вид ятаган.