Коразон присви очи. Умееше да се бие. Както всички оператори от специални части на страната му, той владееше бразилското смъртоносно бойно изкуство капоейра. Не би било проблем да свали този тип с глупавата му маска.
Коразон извади ножа си.
От кралската ложа Йоланте, до Лили, наблюдаваше случващото се съсредоточено.
Кардинал Рикардо Мендоса до нея също.
— Сега ще разберем дали твоите бразилски психопати струват нещо — каза Йоланте.
— Струват повече от „нещо“ — отвърна Мендоса.
Коразон нападна Хаос с поредица светкавични движения с ножа.
Хаос парира всичките му удари — с лекота — после финтира, преряза му гърлото с ятагана си и почти го обезглави.
След това воинът с лъвска глава бутна мъртвия бразилец от перваза и безжизненото тяло полетя петнайсет нива надолу и падна с плисък в езерото.
Йоланте се обърна към кардинала и повдигна вежди.
Мендоса преглътна и можа да каже само:
— О…
В лявата половина на лабиринта, в която беше втората златна сфера, се развиваше друг конфликт.
Младият мъж с алените цветове на цар Хадес се качи там и завари белия лъв, Страх, който охраняваше другата златна сфера с извит ятаган в ръка.
Аристократичните гости наблюдаваха съсредоточено.
Лили чу някой да шепне: „Това е Зайтан, вторият му син…“.
Лили видя, че самият Хадес следи случващото се с голямо внимание.
Видя и Дион — първородния син на Хадес и престолонаследник — да следи събитията с огромен интерес.
Зайтан извади къс меч и се втренчи в Страх.
Започнаха схватката.
Противниците сега като че ли бяха по-равностойни.
Страх беше по-висок, но пък Зайтан се движеше по-бързо и вместо да се противопоставя на воина с лъвска маска със сила, предпочиташе да финтира, да отстъпва, да го кара да го преследва.
Докато следеше схватката, Лили се намръщи.
Нещо не беше наред. Имаше нещо странно. Оставаше с впечатлението, че Страх не се бие както трябва. Определено не както Хаос се беше бил с бразилския командос. Миг след това, когато Страх замахна вяло с ятагана си, Зайтан се шмугна под ръката му, грабна сферата и се спусна с нея на долното ниво по предния ръб на перваза.
Гостите ахнаха, после започнаха да аплодират.
След като бе взел безценната златна сфера, Зайтан се движеше по-бързо и по-уверено. Отдалечи се от перваза, на който беше Страх, за да не може той да го преследва, и бързо се покатери през последните три нива, после се измъкна през изхода на лабиринта.
След като се измъкна от смъртоносния лабиринт, вдигна очи към кралската ложа, усмихна се широко и вдигна победоносно сферата над главата си.
Публиката зарева от възторг. Хадес заръкопляска одобрително.
Дион също заръкопляска и закрещя одобрително, възхитен от постижението на брат си.
По-надолу в лявата страна на лабиринта Джак и Алби се обърнаха към кралската ложа заради виковете, които чуха оттам.
— Някой вече е взел сфера — каза Алби.
— Продължавай — каза Джак. — Не можем да се бавим.
В лабиринта дебнеше още един опасен елемент.
Мефистофел, шутът с кичозните еленови рога.
Танцуваше жизнерадостно около средните нива на лабиринта, подобно на Чарли Чаплин, и размахваше смъртоносния си кистен, сякаш нямаше никакви грижи под слънцето.
Изведнъж се закова на място, заслушан в нещо. После с умопомрачителна бързина се спусна две нива надолу с невероятна лекота и пъргавина и се озова съвършено безшумно зад един от бойците.
Беше индийският командос от МАРКОС, който бе изпратил партньорите си пред Плашилото и бе хукнал към лабиринта.
След като бе оставил хората си да се бият с Плашилото, командосът от МАРКОС се беше объркал безнадеждно.
Беше стигнал до средата на лабиринта, до перваз без изход, и се бе наложило да се върне назад, за да излезе. Сам, изплашен и отчаян, бе загубил самообладанието си и сега единствено искаше да открие път нагоре.
Държеше дълъг назъбен нож със стоманен бокс над дръжката.
Мефистофел се промъкна зад него, стиснал зловещото си оръжие. Индийският командос изобщо не го усети.
Зрителите виждаха всичко, но Мефистофел се обърна към тях и сложи пръст пред ухилената си уста: Ш-ш-ш-ш!
След това, все още без да се е издал на нещастния индийския командос, започна да пристъпва театрално, с високо вдигнати крака, като че ли ходеше на пръсти.
Лили наблюдаваше сцената, изпълнена с ужас. Тези игри бяха кошмарно нещо, но някак си насмешливото отношение на шута към насилието я плашеше още повече.
Малкият червен палячо се приближи до невнимателния индиец. Зрителите задържаха дъха си.
Мефистофел потупа командоса по рамото. Индиецът се обърна и вдигна ножа си.
Когато обаче се обърна, Мефистофел, бърз като светкавица, се промуши покрай него и отново застана зад гърба му.
И сви рамене комично към кралската ложа. Зрителите се засмяха.
Индиецът отново се обърна, но сега Мефистофел вдигна кистена и завъртя двете топки като витло на хеликоптер. След миг дръпна… и топките се завъртяха около главата на нещастника.
Резултатът беше бърз и смъртоносен.
Веригите се увиха около главата на индиеца и двете топки се върнаха напред — удариха очите му с невероятна сила, пробиха орбитите и потънаха в мозъка на нещастника.
Индиецът остана изправен няколко секунди, но вече бе мъртъв.
Мефистофел пристъпи напред и издърпа оръжието си от лицето на мъртвия — премазаните очни ябълки се показаха за миг, след което трупът се свлече на перваза.
Индийският командос, част от МАРКОС, едно от най-добрите командоски подразделения на света, бе победен от шута за секунди.
Мефистофел се поклони на публиката. Тя го аплодира с възхищение.
След това Мефистофел стъпи върху трупа на индиеца като победоносен ловец и вдигна ръцете си като културист, който показва мускулите си.
Зрителите се разсмяха.
Лили не се засмя. Беше обзета от страх.
В този момент Мефистофел се сепна — беше доловил друго присъствие наблизо — и като погледна под шута, Лили видя друг боец и партньорите му да приближават позицията му отдолу.
Джак, Алби и Рокси.
Мефистофел бързо се отдалечи.