След секунда кристалната чаша се пръсна в камъните долу на десетки парчета. Звукът отекна като изстрел.
Джак тъкмо бе мушнал оръжието на индиеца в колана си и се канеше да се изправи, когато чу как чашата пада от другата страна на езерото и се обърна — и видя причудливата фигура на Мефистофел, червена и убийствена, застанала точно зад него.
— Какво, по дяволите…? — изпъшка той, когато Мефистофел завъртя двете топки като камшик.
Джак се дръпна и месинговите кълба изчаткаха едно в друго там, където преди миг беше главата му.
След това шутът нападна Джак и той можеше единствено да отбива ударите му.
Малкият демон замахна пак с топките, Джак се дръпна и те се удариха в стената, като оставиха дълбоки вдлъбнатини.
Мефистофел замаха с дългите си нокти и одра Джак по бузата.
Джак вдигна ножа, а шутът отново размаха кистена. Една от тежките топки удари ножа на Джак, изби го от ръката му и го запрати в езерото долу.
В същия момент Джак успя да удари шута и да го бутне към близката шахта… обаче дребното същество залепи някакво пневматично устройство за катерене на стената и се задържа за него.
След миг Мефистофел отново беше пред Джак и размахваше топките пред лицето му. Успя да го удари с едната отстрани по главата и Джак се свлече на колене.
Погледът му се замъгли. След миг щеше да загуби съзнание. Искаше му се да се изтъркаля по перваза, да увисне и да се спусне на долното ниво, но мускулите му не му се подчиняваха.
С крайчеца на окото си видя дребния червен демон да застава над него и да вдига оръжието си, за да го довърши.
Фрас.
Алби удари Мефистофел по тила с бокса върху дръжката на ножа на индиеца.
Мефистофел падна в безсъзнание.
Алби клекна до Джак и започна да го свестява с шамари.
— Джак! Не припадай! Дръж се!
Джак тръсна глава и се надигна на лакът.
Погледна Алби — Рокси беше мушната под якето му — после проснатия шут, после пак Алби.
— Благодаря.
Джак се вгледа в Мефистофел — в татуираното в червено лице, в подкожните рогове, в изпилените зъби.
— Какво е това!
Мефистофел изпъшка.
— Не знам, но определено не искам да съм наблизо, когато се събуди — каза Алби. — Да продължаваме нагоре.
Прескочиха проснатото тяло на шута и хукнаха.
В кралската ложа Хадес изгледа Лили многозначително.
Лили отвърна спокойно на погледа му и сви рамене.
— От алкохола хората стават несръчни. Гостите ти наистина трябва да са по-внимателни с напитките.
Докато Джак се биеше с Мефистофел в лявата страна на лабиринта, високо в дясната половина един друг боец се спусна към втората златна сфера, защитавана от черния лъв, Хаос.
Беше вторият бразилски боец. Казваше се Виктор Варгас и беше сержант от същата опозорена специална част, както и сержант Маурисио Коразон.
За разлика от Коразон, Варгас не се бе втурнал в лабиринта сам. Вместо това бе тръгнал заедно с двамата си партньори и сега бяха стигнали до перваза без изход, в който Хаос ги чакаше до втората сфера.
След като видя трупа на Коразон да лети надолу пред лабиринта, Варгас реши да вземе сферата по друг начин.
Изпрати двамата си партньори в прохода без изход, а той остана на долното ниво.
Двамата му партньори се втурнаха напред и атакуваха Хаос с ножове.
Хаос отвърна с ужасяващи удари с меча си, но двамата бразилци бяха бързи и пъргави, така че успяваха да избегнат ударите поне за известно време…
… достатъчно дълго, за да може Варгас да се покатери безшумно от долното ниво и покрай вертикалната преграда в края на прохода и да грабне златната сфера. След това скочи долу точно когато Хаос, който все още се биеше с двамата му партньори, го зърна с периферното си зрение.
Варгас побягна, без да се интересува от съдбата на партньорите си.
Не им беше казал, че част от плана му е евентуално да умрат, както и стана — когато видя Варгас да изчезва със сферата, Хаос изпадна в бяс и в гнева си ликвидира двамата бразилци почти веднага — отряза главата на единия и прободе другия с меча си в корема, после ги избута да паднат в езерото. После се спусна да гони Варгас.
Бразилският боец обаче беше спечелил твърде голяма преднина. Изкачи се ловко на последните две нива, така че когато Хаос го стигна на последното, Варгас се мушна през изхода със златната сфера в ръка и се спаси.
Зрителите в кралската ложа заръкопляскаха.