Най-силно ръкопляскаше кардинал Мендоса. Усмихна се съчувствено и самодоволно на Йоланте и продължи да ръкопляска.
В лявата половина на лабиринта Джак отново чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа.
— По дяволите! — изруга той. — Някой е взел втората сфера. Сега трябва да се наредим сред седемте, които ще могат да използват изхода. Ще си спомниш ли пътя?
Алби преглътна.
— Не знам. Ще опитам.
— Алби, на света няма друг човек, когото бих предпочел да следвам през този лабиринт — каза Джак. — Води.
Не само Джак чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа. Всички други бойци също ги чуха и си даваха сметка какво означават.
Бойците започваха да се събират на последното ниво на лабиринта — някои бяха с партньорите си, други не — и един по един се измъкваха през изхода.
Плашилото и хората му бяха две нива под изхода.
— Побързайте, пехотинци — каза Плашилото на Астро и Томахавката. — Да се измъкнем от този капан.
Стигнаха до отвор, през който можеха да се изкачат на предпоследното ниво. Първи се изкачи Астро, следван от Томахавката, а Плашилото остана последен.
— Чисто е — каза Астро и огледа напред, а Томахавката се наведе надолу, за да вдигне Плашилото…
… точно когато една огромна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна на долното ниво.
Плашилото падна по гръб и се удари лошо. Когато погледна нагоре, видя проблясващите остриета на бичовете на Хидра, които профучаха покрай лицето му.
Плашилото се претърколи. Остриетата удариха камъка и изскочиха искри. Вторият камшик също полетя надолу. Плашилото пак се претърколи и пак остана невредим.
Вдигна крак и с всичка сила изрита Хидра в слабините!
Фрас!
Но Хидра остана на място, без да го изпуска от очи, абсолютно невъзмутим. Бронята му беше достатъчно здрава.
— Уф!… — изпъшка Плашилото.
Тогава обаче видя слабото място в екипировката на големия воин — под линията на челюстта на змийския шлем се виждаше ивица гола кожа. По цялото тяло нямаше друго незащитено място.
Плашилото скочи на крака и изпрати супербърз юмрук към незащитеното място. Ударът улучи голото гърло на Хидра и той се преви с мъчителна кашлица.
Плашилото не изчака, за да го довърши. Просто скочи на превития гръб на Хидра и го използва като човешки трамплин, за да се покатери на горното ниво, където го очакваха ръцете на Томахавката, за да го изтеглят.
Тримата морски пехотинци хукнаха, намериха отвор, който да ги изведе на най-горното ниво, и миг след това, с огромно облекчение, се промушиха през люка на изхода.
Вахерон не преставаше да коментира пред публиката от знатни особи:
— Десет бойци влязоха в лабиринта! Двама бяха елиминирани — единият от представителите на Земя, боец от Бразилия, беше убит от Хаос при опита му да вземе сферата. Другият, индийски командос, представляващ нашия славен домакин, господаря на Долния свят, срещна съдбата си от ръцете на малкия разбойник Мефистофел.
Вахерон се засмя.
— От осемте, които все още са живи, шестима вече напуснаха лабиринта. Остават двама: Петият воин, представляващ Земя, и офицер Мънро от Море. Когато обаче следващият боец напусне лабиринта, изходът ще бъде затворен. Последният боец ще бъде преследван от Хаос, Страх и Хидра, докато не умре или… ако посмее… докато не улови Мефистофел в качеството му на Свещен елен и не го отведе до изхода. Някои биха казали, че е по-добре да умреш в ръцете на воините на Хадес, вместо да предприемеш нещо подобно.
Джак и Алби забързаха през лабиринта, носеха заедно Рокси.
Прескачаха отвори и капаци в подовете, тичаха по хоризонталните первази, изкачваха се през отворите нагоре.
Алби водеше по пътя, който беше запомнил. Стигнаха до най-лявата част на лабиринта, недалече от гигантското водно колело. Колелото се въртеше и периодично изливаше във вертикалната конструкция стотици литри гореща серниста вода — противната жълта течност се стичаше през отворите и се връщаше в езерото като зрелищна каскада от водопади.
Най-накрая стигнаха най-горното ниво и видяха изхода — беше точно в средата на осемнадесетото ниво, осветен правоъгълен люк в каменния таван може би на двадесет метра от тях.
— Справи се чудесно, Алби — каза Джак.
Бяха високо, все едно на покрива на осемнадесететажна сграда. Лабиринтът се губеше в низините под тях. Димящото езеро беше далече долу.
— Да побързаме — каза Джак. — Не знаем колко бойци вече са излезли от лабиринта…
В този момент друг боец показа главата си през шахта доста далече от тях — но между тях и изхода. Окървавен и сам, боецът изпълзя на лакти и колене…