… а след него се показа белият лъв, Страх.
Боецът тръгна в обратна посока от Джак, Алби и Рокси — към изхода. Страх го последва, с гръб към Джак.
Боецът беше познат на Джак.
Беше чернокожият морски „тюлен“ Дешон Мънро, Финализатора, единият от двамата, които бяха оставили хората си долу на моста, за да задържат останалите.
Така или иначе, положението му не беше за завиждане.
По лицето и врата му имаше кръв и докато бързаше към изхода, личеше, че куцука с левия си крак.
Страх, на свой ред, се движеше леко и пъргаво, защото беше невредим. Наблюдаваше ранения „тюлен“. След миг изрита ранения Мънро отзад и той се просна по очи на пода.
Страх най-спокойно избърса окървавеното острие на меча в крачола на панталона си и се приготви да довърши Финализатора.
Джак стисна зъби.
Дали случващото се събуди в него съчувствие към колегата войник, или заради чувството му за справедливост, защото един ранен и беззащитен човек щеше да бъде убит най-безсърдечно, видяното просто извади Джак от кожата му и той не се стърпя и се втурна напред.
Беше изгубил ножа си при сблъсъка с Мефистофел, но направи десет бързи скока и нападна Страх в гръб — блъсна гигантския воин с цялата си тежест.
Страх изсумтя и падна на колене, а Джак скочи върху него.
Морският „тюлен“, Мънро, се обърна изненадано. Определено бе решил, че е дошъл краят, му, но сега…
Страх изрита Джак от себе си, като едва не го изхвърли от перваза в езерото долу. Джак обаче успя да се задържи на крака и изрита маската на коленичилия воин.
Главата на Страх се люшна и се блъсна в стената на лабиринта.
От удара в твърдата стена визьорът на маската се счупи и за миг воинът се обърна към Джак. Джак видя очите му.
Гневни кафяви очи.
— Финализатор! Помогни ми! — извика Джак. — Заедно ще го победим!
Финализатора остана да лежи от другата страна на Страх, видимо изненадан от това развитие на нещата.
Страх се надигна.
— Не мога да го победя сам! — викна Джак. — Помогни ми!
Финализатора пое шумно дух, напрегна сили, изправи се… и побягна по перваза към изхода.
Челюстта на Джак увисна.
— Кучи син!
Страх се изправи в цял ръст.
Между Джак и изхода от лабиринта.
Джак видя как Дешон Мънро се покатери през изхода. Веднага щом излезе, люкът се затръшна и осветеният отвор стана тъмно петно.
— О, не! — простена Алби. — Той е седмият боец, който се измъкна. Лабиринтът е затворен. Ще останем тук, освен ако не…
Джак заотстъпва пред приближаващия се Страх.
— Освен ако не хванем онзи шут, облечен като елен, и не го занесем до изхода. Бързо! Слизай веднага долу!
Алби скочи през най-близкия отвор. Рокси беше под якето му. Джак го последва, Страх хукна след тях по най-горния перваз на лабиринта.
Четвъртото изпитание навлезе в нова фаза.
Лабиринтът беше притихнал. Вече нямаше подвиквания, тропот на крака по первазите и дрънкане на мечове.
Чуваше се единствено скърцането на водните колела от двете страни на лабиринта и плискането на отровната вода в езерото.
Беше триъгълен лов — Джак и Алби преследваха маскирания като елен Мефистофел; Хаос, Страх и Хидра преследваха тях.
Зрителите от кралската ложа следяха случващото се съсредоточено.
Джак и Алби се спуснаха през лявата половина на лабиринта към мястото, където бяха оставили проснатия в безсъзнание Мефистофел.
Макар Джак да не виждаше, публиката беше наясно — тримата воини на Хадес го приближаваха от три страни. Белият Страх отгоре, черният Хаос отдясно, сивият Хидра — отдолу.
Джак, следван от Алби и Рокси, слезе до нивото, на което бяха оставили Мефистофел.
Щом се спусна през вертикалния отвор, видя индийския командос да лежи в положението, в което го бяха оставили.
— Онова противно джудже трябва да е от другата страна на трупа — прошепна Джак на Алби.
Стъпи на перваза. Шутът не беше там.
Мефистофел вече не лежеше в безсъзнание до трупа на индийския командос.
— По дяволите! Свестил се е! — възкликна Джак.
Отнякъде съвсем близо долетя писклив кикот.
— Мен ли търситееее? — пропя тънък глас.
Зрителите гледаха като омагьосани.
Мефистофел беше само на метър и половина от Джак, от другата страна на вертикалната преграда.