— Какъв прекрасен театър… — отбеляза принц Джордж.
Лили стисна парапета на ложата до болка и го изгледа навъсено.
Досега Джак не беше чувал гласа на Мефистофел, но сега му се щеше да не го бе чувал. Писукането на шута звучеше като драскане с нокът по стъкло.
— Защото аз те вииииииждааааам! — извика шутът.
Джак се обърна рязко и зърна дребния зад себе си — миг преди Мефистофел да скрие главата си.
„Играе си с мен.“
— Внимавай когато преследваш Свещения елен! — извика Мефистофел. — Нали не искаме ловецът да стане плячка?
Внезапно тупване накара Джак да се обърне и той видя черният Хаос на същото ниво, на по-малко от двайсет метра, да приближава бързо.
Джак се обърна към Алби.
— Бързо! След шута!
Мефистофел тичаше в лявата част на лабиринта към бавно въртящото се водно колело там.
Джак и Алби се спуснаха след него, минаха покрай вертикалната преграда, после се изкачиха на стъпаловидно издигната част от перваза.
Джак току се обръщаше назад.
Преследвачите им — Страх, Хидра и Хаос — бяха близо. Джак не ги виждаше, но предполагаше, че тримата ще се разделят и ще завардят всички възможни пътища към изхода.
Лили наблюдаваше смъртоносната игра, която се разгръщаше пред очите на всички.
— Ще се разделят — обясни принц Джордж на жената до себе си. — Страх, Хаос и Хидра ще застанат на пътищата към изхода. Петият воин е като плъх в капан. Няма да отнеме много време.
— Някакви идеи? — попита Алби задъхано, докато се изкачваше по вертикалната стена след Джак. Черната рошава глава на Рокси се показа през ципа на якето му.
— Спомням си тази част от лабиринта — каза Джак. — Има само един вертикален изход и два хоризонтални. Предполагам, че малкият червен боклук пази изхода нагоре. Подмами ни тук, а сега другите кучи синове ще пазят хоризонталните изходи зад нас.
— Подмамил ни е тук? — учуди се Алби.
— Предполагам, че тези задници са се упражнявали многократно в лабиринта, преди да започнат Игрите — обясни Джак. — Вероятно са преследвали някои от нещастните минотаври. За да довършиш някого, трябва да го подмамиш да отиде в част от лабиринта с ограничен брой изходи, да ги завардиш и след това бавно да затегнеш примката.
— Ясно. А имаш ли план как да се измъкнем от такава клопка? — попита Алби тревожно.
Страх беше само на две нива под тях, по диагонал, и ги приближаваше. Изведнъж по первазите недалеч плисна воняща жълта вода от водното колело.
Джак надникна иззад преградата и погледна големите кофи. Приличаха на минни вагонетки.
— Може би — каза разсеяно. Обърна се към Алби. — Ако искаме да оцелеем, трябва да спипам онова хлъзгаво малко червено човече, а то няма да се даде без бой. Не мога да го победя в пряка схватка. Ще трябва да играя нечестно.
В този момент Джак стигна горния край на диагоналния им маршрут и надникна нагоре…
… и видя Мефистофел, застанал на перваза от другата страна на тясна шахта. Въртеше небрежно кистена и му се усмихваше гадно.
Чакаше го.
Джак се обърна към Алби и прошепна:
— Когато започнем да се бием, тръгни към последното ниво. Качи се там и ме чакай… ако оцелея.
— Ако оцелееш — повтори Алби тихо.
— Алби Калвин — каза Джак, взе ножа с бокса от Алби и го погледна в очите. — Ако не оцеля, няма да оцелееш и ти. Ще те подгонят и ще те убият. Така че ще ти кажа следното. Обичам те, момче. Ти си добър приятел, на Лили и мой. Порасна и сега си свестен млад мъж. Обичам те като син. Ако се стигне дотам, поне ги затрудни максимално.
И го прегърна.
— Каквото и да се случи, ще се видим пак — добави Джак, стисна ножа и прескочи шахтата, за да се бие с шута.
Скочи пред Мефистофел.
Первазът беше тесен. От едната страна имаше стена. От другата нямаше нищо освен кратко падане до капак, след който, Джак вече беше наясно, следваше само дълго падане до езерото долу.
— Поздравления, Пети воине — каза шутът със странен глас. — Готов ли си да умреш?
— Да почваме — каза Джак спокойно.
Шутът оголи изпилените си зъби.
— Добре, да почваме.
Скочи към Джак със стряскаща бързина, завъртял двете топки на оръжието си.
Джак обаче направи нещо съвсем неочаквано.
Вдигна ножа пред себе си, вертикално нагоре. Смъртоносните месингови топки се омотаха около острието и се чукнаха една в друга съвсем безопасно на ръка разстояние пред лицето на Джак.
Мефистофел се намръщи. Това беше единственият начин да се убие енергията на кистена — да сложиш нещо, около което да се увие, вместо около главата ти.