— Какво е това? — попита Мечо Пух.
Стреч обясни:
— Джак го спомена веднъж, когато търсехме Шестте камъка на Рамзес. Било е състезание между воини. Трябвало да преплуват през протока между големия остров и Моту Нуи, който е пълен с акули, да вземат птиче яйце от място близо до върха и да се върнат с яйцето. Който спечели състезанието, ставал вожд на Великденския остров за следващата година. Наричали го Птицечовек. Нещо такова.
— Горе-долу — каза Мей, — но не точно. Наистина е било състезание между воини, само че не воинът е ставал вожд на Великденския остров. Ставал е неговият покровител. Този човек се провъзгласявал за вожд на вождовете, първи сред различните водачи на острова, цар на царете, така да се каже…
И млъкна.
— Какво? — попита Мечо Пух.
Мей се намръщи.
— Цар на царете — повтори тя разсеяно. — Четирима царе владеят четирите легендарни царства, но кой е първи сред тях, кой е цар на царете? В монархическите дела някой винаги стои над другите. Как го избират?
Наведе се над лаптопа си и затърси сред множество снимки, докато не намери нужната — поразителна гръцка ваза.
— Това е древната гръцка ваза, която Джак откри в изгубената Александрийска библиотека. Както виждате, на нея красиво са изрисувани дванайсетте подвига на Херакъл. Виждате ли надписа на гръцки около ръба? Превежда се така:
Тази ваза е спомен за срещата на Четиримата царе по повод Големите игри. Всеки от царете доведе свои бойци, които да го представляват, за да се реши кой да бъде цар на царете.
— Цар на царете — каза Мечо Пух.
— Довели са бойци, които да ги представляват — каза Мей. — Точно както вождовете от Великденския остров. Както и моаи, народът на птицечовеците, е уникален за Великденския остров. Не е известно нещо такова да се е изпълнявало другаде по света.
— Откъде се е взело това състезание? Защо населението на Великденския остров го прави свой ритуал? И, за нашите цели, след като знаем за връзката на хората от Великденския остров с напредналата цивилизация, построила Машината, дали Състезанието за Птицечовека произлиза от тази цивилизация?
— Добре, а какво са тези Големи игри? — попита Стреч и кимна към вазата.
Мей отговори:
— Доколкото знаем, това е мит. Понятието „игри“ в древността е означавало много неща — гладиаторски битки, състезания с колесници, дори атлетични състезания като онези, организирани от древните гърци… които са станали Олимпийски игри.
— При проучванията ми съм попадала само на едно споменаване на Големи игри и то е при Платон — продължи тя. — Той пише, че Големите игри са митична поредица смъртни изпитания, организирани в Долния свят и ръководени от самия Хадес. Разбира се, приех това с едно наум, защото Платон е източник и на легендата за Атлантида.
— Интересно — каза Мечо Пух. — След като ни показа онази страница от книгата на Исак Нютон, която споменава галактиката Хидра, ми хрумна нещо. Ако Нютон, като член на Невидимата колегия, е бил съветник на един или повече от царете на легендарните царства и е бил наясно с астрономическите им познания за галактиката Хидра, може би днешните представители на тези царства биха искали да се сдобият с работите на Нютон. Така че потърсих скорошни търгове на произведения на Нютон.
— И? — попита Мей.
— Има една френска фамилия, много богата, Десакс, която през последното десетилетие е купила няколко оригинала на Исак Нютон. Една от тях е единствената рисунка, правена от самия Нютон в най-известната му книга, „Принципи“. Тази рисунка.
Мечо Пух обърна лаптопа, така че и другите да видят екрана:
Беше нарисувана планета, най-вероятно Земята, от чийто северен полюс стърчеше планина. Около планетата бяха нарисувани няколко елипси и окръжности.
— Нарича се Планината на Нютон — каза Мечо Пух. — Това е мисловен експеримент с гравитация и орбити. Ако изстреляш поле от върха на планината с различни скорости, ще се случат различни неща, заради гравитационната сила. Ако го изстреляш бавно, ще падне на земята. Ако го изстреляш по-бързо, ще полети в орбита около планетата. Ако го изстреляш още по-бързо, ще се измъкне от гравитационното поле на Земята и ще полети в космоса. Миналата година главата на фамилия Десакс, мосю Антони, е купил оригиналната рисунка на Нютон от частен аукцион за двайсет и два милиона долара.