Мей присви очи.
— Съни Малик…
— Познаваш ли го? — попита Стреч.
— О, да. Може да се каже, че със Съни работим в една и съща област — света на древната история — само че той се подвизава в доста сенчест неин ъгъл — отвърна Мей. — Съни Малик е голям търговец на кървави антики. Освен това е много опасен индивид, шеф на банда и контрабандист на оръжие. Действа от Карачи, Пакистан.
— Кървави антики? — попита Мечо Пух.
— Чувал ли си за кървави диаманти или диаманти от зона на конфликт?
— Разбира се.
— Същото е. Когато нападнат древен град, войнстващите групи от рода на талибаните ограбват музеите и богатите домове и отмъкват всички артефакти и антики, които открият. След това ги продават — „кървави антики“ — на хора като Съни Малик, които на свой ред ги препродават на колекционери на черния пазар. Тази следа си струва да се проследи. А вторият разговор, Захир?
— Вторият разговор е засечен само преди осем дни — отговори Мечо Пух. — Там мъжки глас казва: „Йоланте, обажда се Антони Десакс. Разбира се, че можеш да вземеш нов боец за Игрите. Ще се радвам да те видя следващата седмица“.
— И това е било казано преди осем дни, така ли? Йоланте Комптън-Джоунс и Антони Десакс говорят за замяна на боец в Големите игри? Това означава, че Игрите се провеждат сега…
— Смяташ, че Големите игри на Хидра се провеждат в момента… в царството на Долния свят… и че Йоланте е отвлякла Джак, за да се състезава в тях, така ли? — попита Стреч.
— Точно това смятам — отговори Мей. — Захир, Бенджамин. Може би попаднахме на най-голямото събиране на четирите царства от три хиляди години… и моят син е въвлечен във всичко това. Трябва да открием къде се случва.
— Как? — попита Стреч.
Мей стана.
— Отиваме в Карачи. При Съни Малик. И ще научим какво точно е продал на мосю Десакс.
След като останаха живи след вертикалния лабиринт Джак, Алби и Рокси бяха отведени до влака на заложниците и вкарани в тяхната клетка от охраната от въоръжени минотаври. Поради някаква причина, която никой не си даде труд да сподели с Джак, двамата победители — Зайтан и бразилецът Варгас — нямаше да получат наградите си веднага. Това щеше да се случи по-късно.
Плашилото и двамата му морски пехотинци, Астро и Томахавката, също вървяха към клетката си.
— Просто трябва да го кажа — подхвърли Плашилото на Джак, докато крачеха заедно. — Ти си наистина адски гаден кучи син. Да тръгнеш срещу шута беше дръзко.
Джак кимна и каза:
— Човек прави, каквото трябва да направи.
— Плашилото е наясно с това — изсмя се Астро. — Сърцето му спира два пъти по време на откачени мисии, но пак е жив и здрав.
Плашилото продължи:
— Искам само да го кажа сега, защото имам усещането, че нещата ще станат още по-гадни. Ако ни изправят един срещу друг в някоя дупка и ни кажат да се бием до смърт… ами…
— Да се надяваме да не се стигне до това — каза Джак.
Стигнаха до клетката на Плашилото, където чакаше Майка.
— И двамата сте оцелели! — възкликна тя. — Уау! Момчетата ми преживяха още едно древно смъртно изпитание.
Джак каза „довиждане“ и продължи напред.
Плашилото и Майка го проследиха с поглед и Плашилото каза:
— Това няма начин да свърши добре. Тези игри са игри на елиминиране. Шестнайсет воини, които постепенно отпадат и накрая ще остане само един. Неминуемо ще дойде момент, в който с него ще трябва да се бием. Какво да правя?
Двамата гледаха след отдалечаващия се Джак, който пристъпваше с натежали от умора крака. Майка каза:
— Знаеш какво мисля за тебе, шефе. Ако питат мене, ти си човекът. Няма да се откажеш до последен дъх. Този тип — кимна към Джак — е като теб. В момента може и да не е на служба, за разлика от теб, но преди време беше един от най-добрите. И е решителен. Официалното ми мнение? Ако се наложи вие двамата да се биете очи в очи, можеш да го убиеш… обаче ще ти струва доста сили.