Плашилото гледаше след отдалечаващия се Джак.
Останалите бойци също бяха вкарани в клетките и отново бяха заключени.
Почти веднага след това в две от клетките пуснаха втечнения камък и убиха заложниците на двамата бойци, загинали в последното изпитание — бразилеца Коразон и индийския командос от МАРКОС.
Когато това отвратително дело приключи, вагоните отново потеглиха по релсите около планината.
Джак извърна очи от току-що залетите клетки със заложници. Не искаше да мисли за това. За да се разсее, се загледа навън през решетките на движещия се вагон.
Алби дойде при него.
— Джак, не знам дали го забелязваш, но аз започвам да виждам закономерност в изпитанията.
— Това са ритуали — отговори Джак тихо, все така загледан навън.
— Да — съгласи се Алби. — Сложни ритуали. Минотавър те напада в килията. Специални убийци с маски на лъв, куче и змия. Шут, маскиран като елен. Тук има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. Всичко може да е един голям ритуал. Ако разберем какъв е този ритуал, може да подобрим шансовете си за оцеляване.
Влакът постепенно забавяше.
Джак се наведе напред, защото пред очите му, долу, се появи нова арена.
— О, боже… — изпъшка той.
Беше колосална, несъмнено най-голямата арена досега. Алби изпъшка.
— Прилича на Циркус Максимус в Рим.
„Наистина прилича“, помисли си Джак.
Долу имаше огромна писта за надбягвания. Пръстеният манеж беше ограден от каменни стени.
Пистата обаче не бе кръг или овал. Вместо това имаше три прави, успоредни една на друга, чиито краища бяха свързани със завои подобно на буквата S, като последната влизаше в голям черен тунел, пробит в склона на кратера.
Джак хвърли поглед към Плашилото в клетката му.
— Какво мислиш? — попита Плашилото.
— Мисля — отвърна Джак, — че следващото изпитание ще е гадно.
Миг след това влакът изпъшка и спря.
След малко дойде Вахерон и се обърна към осемте останали шампиони, затворени в клетките.
— Радвайте се, червеи, защото днес ще бъдете удостоени с голяма и рядко предоставяна чест. Преди Петото изпитание да започне по-късно днес следобед всички вие сте поканени на обяд лично от Негово Величество Хадес. Тогава ще бъдат дадени и наградите за последното изпитание. Не може обаче да седнете на една маса с владетеля, изпоцапани с кръв и пот и вмирисани като животни. Почистете се.
До всяка клетка донесоха кофи с вода и дунапренови гъби. Вахерон лично занесе кофата до клетката на Джак.
Усмихна се презрително в лицето му и каза:
— Поради някаква причина ти си удостоен с аудиенция преди обяда.
— Аудиенция? При кого? — попита Джак.
— Един цар пожела да се срещне с теб лично — отговори Вахерон. — Иска те само за себе си.
— Кой цар?
— Неговият. — Вахерон кимна към Е-147. — Поиска ти и минотавърът да се срещнете с него.
— Цар на минотаврите? — учуди се Джак. След това рязко вдигна поглед. — Искам да взема със себе си един от моите хора — добави и погледна Алби.
— На аудиенция можеш да заведеш когото си искаш. Не ме интересува. — Вахерон махна пренебрежително с ръка. — На обяда с Хадес обаче ще дойдеш сам.
Дойдоха да вземат Джак след десет минути — осем минотаври с шарфове в алено и златно през раменете.
След като набързо се бе измил с водата и гъбата, Джак отново бе облякъл тениската с Хоумър Симпсън и си беше обул джинсите. Все така нямаше обувки, така че тръгна бос.
Алби и Е-147 тръгнаха с него.
Джак искаше да вземе Алби по две причини: първо, защото две глави мислят по-добре от една и ако видеше нещо странно, младежът също щеше да го види, и второ, защото искаше да говори с него далеч от любопитни уши, а сега се отваряше чудесна възможност за това.
Поведоха ги надолу по много дълга и много стръмна стълба, която се спускаше по ниската част на планината.
Докато слизаха, Джак каза:
— Алби, искам да ми помогнеш за нещо.
— Разбира се.
— Експлозивът на тила ми — каза Джак. — Докато е там, аз съм техен пленник. Не мога да се махна. Този задник Вахерон използва дистанционно, за да пръсне главите на тези, които уби досега. Това означава, че детонаторът се задейства с радиосигнал. Искам да намериш начин да заглушим този сигнал.
Алби погледна грозния белег на тила на Джак и блещукащия жълт скъпоценен камък, имплантиран там.
— Хммм. Ако имаме заглушаващо устройство, можем да прекъснем сигнала близо до заряда или близо до източника.
— Източника? — попита Джак.
Алби се обърна и вдигна поглед към огромната планина-дворец.