Очите му се спряха на една от крепостите по склона на възвишението, което имаше формата на Айфеловата кула — втората по височина.
— Там — каза и посочи.
Джак проследи погледа му…
… и видя крепостта, която гледаше Алби.
Няколко съвременни антени — радио-, сателитна, за мобилни телефони — бяха монтирани на една от кулите.
— Мисля, че източникът е в една от онези антени — каза Алби. — Не виждам други. Мисля, че има три варианта. Първо, да се заглуши или отстрани устройството от тила ти, второ, да се заглушат или унищожат онези антени, или, трето…
— Да?
Алби сви рамене.
— Да се открадне дистанционното от Вахерон. Вероятно някъде има и друго, но така ще може да се спечели някакво време.
Джак го погледна и се усмихна.
— Винаги съм харесвал начина ти на мислене, хлапе.
Най-после слязоха от гигантската стълба. На двеста метра пред тях се простираше широко равно място, което стигаше до мрачна и потискаща постройка: тъмна арка, като крепост, в западната стена на кратера.
Изглеждаше невероятно — две високи стени с бойници от двете страни на колосална порта. Огромната желязна решетка, която преграждаше портата, сега беше вдигната, а зад нея към тъмнината водеше павиран път.
Пред гигантската порта стоеше самотна фигура, която в сравнение с древната постройка приличаше на мравка.
Беше минотавър, огромен, с широки рамене и дебел врат.
Дори от това разстояние Джак виждаше, че рогатият шлем на главата му е по-добре направен от шлемовете на обикновените минотаври. Освен това този беше с широка пурпурна роба със златни ръбове.
Е-147 се поколеба, обърна се към Джак и каза:
— Това голям момент за Джак и Е-147. Това минотавър цар.
Аудиенцията на Джак с царя на минотаврите се проведе пред отворената паст на портата под мрачната арка.
Джак спря пред минотавъра цар.
Отблизо забеляза, че шлемът му е покрит с изящни орнаменти и инкрустиран с рубини и сапфири.
Царят свали шлема си и Джак видя неандерталското му лице, широко и космато.
Очите му обаче бяха като лазери. Блестяха от интелигентност.
— Поздравления, боецо — каза царят. — Аз съм Минотус, владетел на минотаврите.
— Аз съм Джак Уест. Това е моят приятел Алби Калвин. А това е…
— Е-147 — довърши царят на минотаврите. — Знам. Той е причината да поискам да се срещна с Джак Уест.
Джак погледна Е-147, който наведе глава.
Минотавърът каза:
— Джак Уест спаси живот на Е-147 при изпитание. Това необикновено. Защо Джак Уест направил това?
Джак го погледна изненадано. Беше се питал защо главата на армията минотаври на Хадес би искал да се срещне с него, но не бе очаквал това.
— Не исках да умре — каза просто.
Сега Минотус наклони глава.
— Защо Джак Уест загрижил за минотавър? Минотавър долна твар. Минотавър мръсен роб. Живот на минотавър не струва колкото кал по обуща на Джак Уест.
При тези думи Джак се намръщи.
— Е-147 не искаше да умре. Съжалих него. И не е долна твар. Никой не е долна твар, дори да е минотавър.
Очите на Минотус се разшириха, сякаш Джак бе казал нещо светотатствено.
Той погледна за момент настрани, после отново се обърна към Джак.
— Дванайсет хиляди години минотаври служат на царе на Долен свят. Някои царе добри и справедливи. Други зли и жестоки. Работа на минотавър цар трудна. Трябва балансира между желания на цар Хадес и нужди на минотаври. Много зависи от нрав на цар на Долен свят. Този цар, този Хадес, добър. Суров, но справедлив. Добър за минотаври. Мисли минотаври за добри слуги, не роби. Дори казал ми, че след тези игри остави минотаври да живеят свободно в Долен свят. Негови синове обаче не справедливи. Синове жестоки. Негов първи син и наследник, принц Дионисий, много жесток. Убива минотаври за забава. Убива минотаври, когато пиян. Понякога излиза на лов за минотаври с Вахерон и по-млад брат, Зайтан. Когато Хадес умре и Дионисий стане цар на Долен свят, за минотаври дойде лошо време.
Царят на минотаврите наведе глава и заби поглед в земята, замислен за мрачното бъдеще.
Джак го наблюдаваше внимателно.
— Защо всъщност ме извика тук? — попита той. — Защо поиска да се срещнеш с мен?
Царят на минотаврите вдигна глава и погледна Джак в очите.
— За дванайсет хиляди години, три Големи игри, никой боец не спасявал живот на минотавър в изпитание. Никога.
Минотус беше малко по-висок от него и Джак изведнъж видя нещо — в този неандерталец, получовек или каквото беше — имаше нещо, което притежава дори най-долното същество.