Выбрать главу

Видя гордост.

— Джак Уест направил точно това — продължи царят. — Като цар минотавър, поискал срещне този човек, този Джак Уест, и от име на минотаври благодари, че спасил Е-147.

Протегна косматата си ръка. Джак я стисна.

— Желае на Джак Уест добър късмет на следващи изпитания — каза Минотус. — Моля прости мои минотаври за каквото прави в изпитания. Те трябва върши работа, за която учени. Да знае обаче, други роби на Долен свят на твоя страна.

След като аудиенцията приключи, Джак, Алби и Е-147 бяха придружени от охраната от минотаври до планината-дворец.

Джак се изкачваше по стълбите, потънал в мисли.

— Какво мислиш? — попита Алби.

Джак присви очи към планината-дворец над тях.

— Мисля, че всичко това… Игрите, тази планина… би трябвало да се върти около много големи неща. Древни ритуали и династии, далечни галактики и така нататък. — Обърна се към Алби. — Няма ли да е странно, ако ситуацията се преобърне заради дребен жест на милост към нисш минотавър?

След няколко минути стигнаха до мястото, откъдето се стигаше до влака със заложници.

Там Джак се раздели с Алби и Е-147. Отведоха ги до клетката във вагона, а той продължи да се изкачва по стълбата, за да присъства на обяда с Хадес.

Придружен от охрана от минотаври, все още с мръсната тениска и бос, Джак влезе в трапезарията на господаря на Долния свят.

Огледа величествената зала с високите тавани и мраморни подове. Погледът му се спря на множеството картини и статуи, и разбира се, на гербовете на четирите легендарни царства:

Вгледа се в тях. Видя пирамидите в герба на Земя, водния град в герба на Море, планините в царството на Небето и символа на Хидра зад планината-дворец в царството на Хадес, в което се намираше в момента.

Гигантската статуя в средата на залата, изобразяваща борбата на Херакъл с критския бик, също привлече вниманието му.

Това беше известна статуя, която можеше да се види в обществените паркове на много места по света, от Тюйлери в Париж до Хайд Парк в Сидни. Джак беше виждал различни нейни версии многократно. Сега обаче я гледаше с други очи. След собствените си срещи с бикоглавите получовеци някак се чувстваше близък с Херакъл.

До входа имаше бюст на древен цар. Мъжът със строг поглед, изваян от камък, носеше същата корона, която сега носеше Хадес.

„Предишен цар на Долния свят“, помисли си Джак. На постамента на бюста бяха изписани думите:

EVRYSTHEVS

DIS PATER

— Обзалагам се, че и ти си бил задник — промърмори Джак на бюста.

— Гарантирам, че е бил — обади се Плашилото, който застана до Джак, придружаван от двама минотаври. — Какво значи „Dis Pater“?

— „Dis“ е друго наименование на ада или Долния свят. Тоест, означава Баща на Долния свят. Господар на ада.

Изчакаха до вратата към трапезарията, докато към тях се присъединиха Грегъри Бригам и другите бойци.

Бригам беше облечен подобаващо за случая, с пълна парадна униформа. С парадна униформа беше и бразилският сержант Варгас, който, заедно със Зайтан, беше спечелил Четвъртото изпитание.

Джак не се бе преоблякъл.

Дори да имаше други дрехи, не би си направил труда да се преоблече. Бяха го отвлекли и го бяха принудили да се бори за живота си. Нямаше намерение да се издокарва пред когото и да било. Дори му харесваше, че е бос.

Плашилото също не беше сменил дрехите си и още беше с мръсната бойна униформа.

Аристократичните гости вече бяха настанени около масите и когато бойците влязоха в залата, станаха и започнаха да аплодират.

Масата на Хадес беше поставена на подиум. Той също се изправи и заръкопляска при влизането на бойците. Зад него, бдителен както винаги, стоеше бодигардът му, боецът с маска на куче.

— Един от другите спомена, че най-добрият боец на Хадес бил куче — каза Плашилото. — Казвал се Цербер, както кучето на Хадес в гръцките митове.

Джак му хвърли кос поглед.

— Морски пехотинец, който знае гръцките митове? Ти не си типичен морски пехотинец, нали?

— Нямам представа.

Джак видя Мефистофел, застанал недалеч от Хадес.

Малкият червен шут го гледаше свирепо. От очите му струеше омраза. Никак не се радваше на факта, че беше надхитрен и пленен във вертикалния лабиринт.

„Създадох си враг — помисли Джак. — Смъртен враг. При това опитен убиец.“

Въведоха бойците в залата.

Докато крачеха напред, Джак видя големия телевизионен екран със списъка:

За първи път прочете имената на всичките шестнайсет бойци. Имената на осем от тях вече бяха задраскани.