„Мъртвите“, помисли си.
До две от имената беше написано „МИНО“. Това явно бяха двамата бойци, убити и заменени от белязаните със златно минотаври в самото начало. Сега и те бяха мъртви, така че целите редове бяха задраскани.
Когато мина покрай Джак, Плашилото каза:
— Елиминират ни, един по един.
— За тяхна радост и забавление — съгласи се Джак.
— Бъди нащрек, Ловецо. Още не сме мъртви — каза Плашилото, докато го водеха към мястото му до неговия покровител, достолепен на вид мъж със сива коса и елегантен костюм.
Джак, майор Бригам и бразилецът Варгас бяха заведени до маса, на която седяха Йоланте, католическият кардинал и още един мъж — хубав, русоляв, наближаващ петдесетте, който много приличаше на Йоланте.
Джак не им обърна внимание, защото последният човек на масата скочи от стола си и се хвърли в обятията му.
— Татко! — възкликна Лили.
Беше с красива дневна рокля на цветя, стилни обувки на високи токчета и гримирана — пълна противоположност на Джак с мръсната му тениска и босите крака. Изглеждаше наистина страхотно, без съмнение, но и сексапилът ѝ беше умишлено подчертан, сякаш я излагаха на показ пред знатните гости.
Докато се прегръщаха, той прошепна:
— Добре ли си, дете?
— Засега. Виж кой седи при Хадес.
Джак погледна към масата на Хадес… До Хадес седяха Дион Десакс и Зайтан.
Джак си спомни думите на царя на минотаврите за жестокия първороден син и наследник на Хадес принц Дионисий.
— Дионисий… Дион. — Джак се намръщи. — Симпатягата от Станфорд? Онзи, с когото излизаше?
— Да — отвърна Лили с горчивина. — Той е син на Хадес. Знаел е коя съм през цялото време.
Пуснаха се и седнаха.
Йоланте представи хората на масата.
— Майор Грегъри Бригам, капитан Джак Уест младши, сержант Виктор Варгас, представям ви на вашия покровител… — посочи русия мъж — моя брат Орландо, херцог на Авалон, патриарх на Deus Rex и цар на благородното и древно Царство на Земята.
Варгас се поклони и почтително стисна ръката на Орландо.
След като потупа фамилиарно Бригам по рамото, владетелят на Земното царство протегна ръка на Джак.
— Прославеният капитан Уест. Петият най-велик воин. За мен е истинско удоволствие.
Джак не посегна да стисне ръката му и я остави да виси във въздуха.
— Срещнах твоя предшественик, руснака Владимир Карнов, потомък на Романови и тогава глава на вашето семейство. Познавах го като Хищника. Надупчих го със сто патрона едрокалибрени зенитни куршуми. Стана на пихтия. И на мен ми е приятно да се запознаем.
Джак седна на масата и остави Орландо прав, с протегната ръка.
Грабна едно хлебче и го захапа.
— Е, добре… — каза Орландо и погледна Йоланте многозначително.
Тя сви рамене.
— Все пак го отвлякохме, скъпи братко, нали?
Докато се хранеше, Джак забеляза, че бразилецът, сержант Варгас, води съсредоточено разговор с кардинал Мендоса, шепнешком.
Почукване по чаша привлече вниманието на всички. Хадес, на главната маса, се изправи.
— Колеги владетели, господа, дами, бойци, добре дошли. Шестнайсет храбри мъже започнаха тези Игри, сега имаме само осем. Чака ни Петото изпитание и открай време то е най-дългото и най-тежкото изпитание на Големите игри. Днес няма да е по-различно. Нашето Пето изпитание несъмнено ще бъде най-смъртоносното и мъчително за нашите безстрашни герои, поради което те заслужават да получат аплодисментите ни и да напълнят стомасите си. Също така е време победителите в Четвъртото изпитание да поискат наградите, които им се полагат.
Джак усети как кръвта му изстива.
Беше забравил тази част.
В този момент някой от победителите можеше да поиска живота му и той не би могъл да направи нищо по въпроса.
Двамата победители от вертикалния лабиринт станаха — Варгас и Зайтан, вторият син на Хадес.
Хадес им каза:
— След Четвъртото изпитание двамата донесохте по една златна сфера. Поради това всичко, което е по силите ми да ви вам, ще ви бъде дадено. От вас се иска да го назовете.
Погледна Зайтан.
Зайтан се поклони ниско.
— Господарю, бих желал да бъда освободен от следващото изпитание.
Присъстващите кимнаха с разбиране. Мъдър избор.
Хадес каза:
— Така да бъде. Освободен си от Петото изпитание. — Погледна Варгас. — А ти, боецо? Каква да бъде твоята награда?
Сержант Варгас стана. Дълго време гледа Джак изпитателно, право в очите, и Джак си помисли, че това е краят.
Вече не летеше под обхвата на радарите — действията му през последните две изпитания бяха доказали, че е заплаха — и сега бразилецът гледаше на него точно така — като на съперник, който трябва да бъде елиминиран.