Выбрать главу

Реши, че това вероятно е била темата на напрегнатия разговор шепнешком между Варгас и Мендоса.

Бразилецът заговори, без да отделя поглед от Джак.

— Ваше Величество — каза той, — аз също бих искал да бъда освободен от Петото изпитание.

Джак изпусна дъха, който бе стаил.

Веднага обаче се замисли за друго — какво толкова включваше Петото изпитание, че тези двама добре информирани бойци да предпочетат да го избегнат, вместо да поискат друга награда?

— Много мъдър избор — отвърна Хадес и кимна на Зайтан и Варгас. — Той показва класическо разбиране за историята на Игрите. Бойното състезание, каквото е Петото изпитание, е изпълнено с опасности. Двама бойци в миналото също са използвали тази награда, за да го пропуснат и да насочат енергията си към критично важните следващи изпитания. Аз самият винаги съм казвал, че само боец с класическо образование би могъл да спечели Игрите.

Промени позата си.

— След края на Петото изпитание ще положим златните сфери в малкия храм на върха на тази планина. След церемонията Игрите ще навлязат във втората си фаза, която ще бъде различна от видяното досега. Сред нас останаха осем бойци. Следващото изпитание ще определи колко от тях ще продължат във втората фаза. — Изгледа един по един всички бойци. — Моля не ме ненавиждайте за това, че ви подлагам на такива тежки опасности. Целта ми не е да смажа най-великите герои на света. Целта ми е да ги открия. Насладете се на обяда си, защото може да се окаже последен за вас.

Хадес седна и всички започнаха да се хранят.

Джак огледа присъстващите. Беше стъписан и объркан. Стори му се, че потракването на приборите и разговорите изобщо не са били повлияни от неотдавнашното кръвопролитие, което — по всичко личеше — щеше да продължи.

Католическият кардинал до Йоланте се обърна към него:

— Капитан Уест, простете, но се чувствам много странно да седя тук с вас.

— Защо?

— Защото, макар и да не сме се срещали никога, имам чувството, че ви познавам. От дълго време следя кариерата ви. Прочел съм толкова много поверителни документи за вас, още от времето, когато излязохте от усамотението си с дъщерята на Оракула на Сива, до когато открихте Седемте древни чудеса и убихте колегата ми Франциско дел Пиеро.

— Той беше невероятен задник, който… — заговори Джак.

— … когото хвърлихте в реактивен двигател.

— … който получи каквото заслужаваше.

— Отец дел Пиеро беше всеотдаен. — Мендоса поклати глава. — Беше вярващ. Като мен.

— Всеотдаен към какво? — попита Джак. — Към това тук? Към богатите задници, които управляват света?

— Управляващите елити не управляват, защото искат — възрази Мендоса. — Управляват заради чувството си за дълг.

Джак посочи с жест обядващите наоколо.

— Тези тук не страдат особено заради този дълг. — И нападна кардинала: — И аз съм чел документи за теб, кардинал Мендоса. Знам кой си. Според документите ти си член на Група Омега, на католическата църква и експерт по „Трисмаги“. Кажи ми, какви са те?

Мендоса кимна бавно.

— Както вече си разбрал, католическата църква е само настоящото име на култ на свещеници, оцелял повече от пет хиляди години, още от египетски времена. Този култ е посветен на слънцето и звездите, и на мъдростта на древната цивилизация, живяла някога и процъфтявала на тази земя. Това е цивилизацията, построила Сфинкса и пирамидите, каменните кръгове в Англия и трите тайни града, Туле, Атлас и Ра. Цивилизацията, която ни е дала двете свещени дървета и самия Камък на живота. Групата Омега е малък елит в Църквата, който в продължение на повече от пет хиляди години, през войните и глада на Тъмните векове, е опазил най-същественото древно познание на тази невероятна цивилизация.

— И какво точно е това най-съществено познание на тази цивилизация? — попита Джак.

— Познанието за Събитието Омега. Краят на всички неща.

— Искаш да кажеш, краят на света?

— Искам да кажа, краят на всички неща — натърти Мендоса. — Нашият свят е външна точка на един много голям космос, капитане. Важна точка, разбира се, но все пак част от едно по-голямо цяло. Групата Омега пази познанието на древните за края на цялата вселена.

Джак се облегна на стола си.

— Края на цялата вселена. — Хвърли поглед към Йоланте.

— Живеем в знаменателно време, Джак — каза тя. — Време, в което човечеството доказва, че струва нещо. Завъртането на Тартар, Тъмната звезда… това бяха първоначални тестове, предварителни задачи, които да покажат на този, който наблюдава, че на Земята все още има интелигентен живот.